Отново се проточи мълчание. Хелион се бореше със себе си. После бавно й обърна гръб.
— Никога не бих направил това, Джейн. Никога! Но за теб е очевидно, че съм слабохарактерен и неспособен да спечеля доверието ти. Няма да те притеснявам повече. Надявам се да откриеш скучния си господин, скъпа. Несъмнено ще живеете досадно щастливи до края на дните си.
След като произнесе обидната си реч, Хелион се запъти към вратата и след кратка борба с резето я отвори. После, без да хвърли поглед през рамо, я затръшна след себе си.
Джейн почувства облекчение, че не се обърна, тъй като проклетите сълзи, които мислеше за пресъхнали, отново се затъркаляха по бузите й. Проклятие, проклятие, проклятие! Заслужаваше си го, след като правеше дръзки предложения на красиви донжуани.
Няколко пресечки по-нататък разразилата се свирепа битка затихна.
Бидълс размахваше пред носа си окървавена кърпичка и се опитваше да държи на разстояние дивата котка с извинителна усмивка. Боже Господи, каква чудесна жена! По време на кратката, но прелестна схватка косата й се бе разпуснала върху раменете, роклята й се бе раздърпала и разкриваше част от щедрия й бюст. Кръвта на Бидълс кипеше. Тя излъчваше такава страст, че той едва се удържаше да не я сграбчи в обятията си и да я задуши с целувки.
За щастие бе достатъчно разумен да устои на изкушението. Би преодолял каквото и да е препятствие, дори и ада, за да я направи своя. Нямаше намерение да я загуби.
— Достатъчно, зверчето ми — заповяда той и се отдалечи на крачка от точните й юмруци. — Вече ми счупи носа.
Далеч от съжалението, Ана тръсна високомерно глава.
— Това исках. Така ще се научиш да не си го пъхаш в хорските работи.
— Или да съм малко по-бърз в отбягването на женския отмъстителен гняв — добави той. — Имаш съкрушително дясно кроше.
— Ти нарани най-добрата ми приятелка — обвини го тя.
Бидълс остави настрана окървавената кърпичка.
— А ти ми счупи носа. Без да споменавам, че съсипа любимото ми сако. Бих казал, че сме квит.
Логиката му изобщо не въздейства на Ана, която прекоси обраслата пътека и седна на една пейка.
— Ха!
Бидълс почувства облекчение, че не си тръгна, преди да се е съвзел. Заобиколи розовите храсти и застана пред нея.
— Освен това остава опасността, доста реална между другото, носът ми да зарасне накриво — промърмори с тъжен глас. — Може да си съсипала завинаги мъжката ми красота.
Жената му хвърли предупредителен поглед.
— Не е смешно.
— О, съгласен съм — откъсна една роза от близкия храст, започна да къса листенцата и да ги пуска в полата й. — Без добрия си външен вид никога няма да мога да привлека някоя красавица. Значи си ме осъдила на живот в горчива самота.
Устните й потрепнаха и той подозираше, че се опитва да скрие предателската усмивка.
— Не е голяма загуба, тъй като подочух, че предпочиташ леките жени.
Бидълс разпръсна още една шепа розови листенца и коленичи в краката й.
— Но рано или късно един мъж трябва да се ожени.
— Сигурна съм, че все ще се намери някоя, толкова отчаяна, че да вземе един коварен интригант с лоша слава… — думите й заглъхнаха, когато той се наведе да я целуне. Тя се стегна, но не сметна за необходимо отново да го удари.
— Не го прави — предупреди го.
— Защо?
— Защото… съм ти ядосана.
Той прокара пръст по ръката й, наслаждавайки се на мекотата на кожата.
— Да, знам.
— Нямаше никакво право да се намесваш в личните дела на Джейн.
— Както и ти нямаше право да ме следиш и шпионираш, сладка моя Ана — посочи той с усмивка.
Девойката се поколеба за момент. Очевидно не се бе замисляла, че собствените й действия са нечестни.
— Аз само исках да защитя приятелката си.
— И аз — приятеля си.
Ана отказваше да се предаде толкова лесно. Любопитно, но това за него бе едно от най-привлекателните й качества.
— Като че ли на мъж като Хелион му трябва защита срещу бедната Джейн.
— Не съществува по-голяма опасност за един мъж от една интелигентна, дръзка и пламенна жена — усмихна й се лукаво. — Открадва му главата и се настанява в сърцето му без дори да се усети. И няма изход.
— Какво? — учуди се тя.
Бидълс я погледна неразбиращо. Мислеше, че чувствата на Хелион, без да споменава неговите собствени, са очевидни за всички. Щом интелигентни мъже като тях се държаха като идиоти, значи любовта е замъглила главите им.
— Не искаш да кажеш, че господин Колфилд изпитва нещо към Джейн, нали?
— Защо ти се струва невъзможно?
Ана внезапно се изправи и мина покрай него видимо развълнувана.
— Ами така.
Той застана зад нея.