Когато най-накрая взе в ръце юздите на живота си, успя да се отърве от всички незараснали рани. Можеше и да е демон, но сега имаше да предложи и други неща, освен простия скандал.
Бе чудесно, но може би си бе дал сметка прекалено късно.
— Не е толкова просто — призна с въздишка.
— Всъщност, открих, за моя изненада, че е много лесно.
— Не и когато става въпрос за Джейн — усети пробождане в сърцето само при споменаването на името й. — От самото начало се опитвах да я командвам, да я заплашвам и да я съблазнявам. Казах, че се възхищавам на независимия й дух, а в действителност исках да я манипулирам.
Приятелят му го слушаше натъжен и смълчан. После каза:
— Значи смяташ, че е по-благородно да я осъдиш да прекара живота си с някой, който никога няма да я обича колкото теб?
Устоя на импулса да спори. Бидълс само се притесняваше за него. И не бе негова вината, че Хелион е провалил всичко.
— Мисля, че е по-благородно да й се даде свободата да реши, дали иска да чуе обяснението ми в любов.
— Тя не може да вземе това решение, докато стои в Съри. И след като забрани на Ана да я информира за настоящата ти дейност, би могла да предположи, че преследваш друга наследница.
За миг Хелион спря да диша. Наясно бе с риска. Страхът, че вече го е пратила по дяволите и го е заместила с някой верен, скучен и досаден фермер, го караше да се поти нощем. Но при спомена за пребледнялото лице и изпълнените с болка очи при последната им среща, чувстваше, че не може да отиде в Съри и просто да й каже, че я обича. До момента бе правил всичко погрешно, що се отнася до госпожица Мидълтън. Поне веднъж трябваше да го направи добре.
Прочисти гърло и погледна към Бидълс с тъжна усмивка.
— Всъщност, надявам се, че тя скоро ще дойде в Лондон.
— Да не си полудял? Мисля, че би предпочела да се хвърли в най-дълбоката пропаст. Опитът й тук не й е вдъхнал голяма обич към този град.
— Ще видим.
Бидълс наблюдаваше как приятелят му разсеяно оправя един свещник върху бюрото.
— Познавам това изражение, Хелион. Какво си намислил?
Като знаеше, че този хитрец ще си даде сметка за плана му, ако не внимава, застана сериозен.
— Нищо неприлично в случая — отговори. — Само предложих възможност на Джейн да ми каже в очите, дали ме е забравила, или все още я вълнувам. Ще открием истината след няколко дни.
Въпреки любопитството, което го глождеше, за пръв път в живота си Бидълс изглежда разбра, че намесата му е нежелана.
— Желая ти късмет, приятелю — най-накрая отстъпи пред неизбежното.
— Благодаря — Хелион се усмихна иронично. — Когато става въпрос за госпожица Мидълтън, ще ми е нужен всичкия късмет, който мога да събера.
Хотелът беше един от най-елегантните в Лондон. Разположен в спокоен квартал, приютяваше заможни хора, които предпочитаха тихо място за краткия си престой в града.
На Джейн не й правеха впечатление мебелите от полиран дъб, нито добре обучения персонал, готов да задоволи всяка поръчка. Бе дошла в Лондон само с една цел: да се срещне с Хелион и да разбере защо й е върнал петте хиляди, които му плати.
Когато слугата дойде с новината в къщата й в Съри, тя не знаеше какво да каже. Не очакваше Хелион да се свърже с нея… не и след ужасната им раздяла. Още по-малко очакваше, че ще й връчат пакета с огромната сума. Защо би направил подобно нещо? Напук? От гордост? За да я изхвърли завинаги от живота си?
Каквато и да бе причината, Джейн откри, че я изяжда свирепа и необяснима ярост.
Не беше ли достатъчно, че не може да отговори на любовта й, както тя желаеше? Тя, която го имаше запечатан в сърцето си и не можеше да си се представи омъжена за друг? Че се чувстваше толкова самотна, че се страхуваше да не се разболее от мъка? Трябваше ли да й хвърля в лицето единствения й подарък, като че беше нещо без значение? Ситуацията бе непоносима. Без да осъзнава какво прави, опакова набързо багажа си и отпътува за Лондон.
Искаше да го види. Да чуе от собствените му устни какво обяснение ще й даде.
Като пристигна в хотела миналата вечер, веднага изпрати бележка в дома му, очаквайки да получи отговор на следващата сутрин. Не бе толкова суетна, за да си помисли, че той ще дотича на момента. Хелион не би се показал толкова недодялан. Но сигурно би бил любопитен при внезапното й идване… Но денят мина без знак от негова страна, че е получил бележката й, и нов страх започна да я измъчва. И ако я пренебрегне? Ако реши, че не си заслужава да се срещне с нея? Сърцето й се сви. Не, за Бога, не! Толкова бе страдала през последните месеци. Не би могла да издържи, ако разбере, че Хелион иска да я нарани.