— Ще ти отговоря, че не са мои, а твои. Какво ще правиш с тях, си е твоя работа.
— Добре. Искам да ги дам на теб.
Джейн стисна здраво зъби. Не бе забравила впечатляващата му красота. Нито начинът, по който я караше да тръпне. Нито дори аромата му, изпълващ сънищата й в продължение на месеци. Бе забравила, обаче, колко лесно успява да я разгневи.
— Защо си толкова упорит?
Не отговори, само се изправи бавно с мрачно изражение.
— Защото не искам тези пари, или каквото и да било друго, да застават между нас.
Сърцето й пропусна един удар.
— Не разбирам.
Без да откъсва поглед от нея, Хелион махна пакета от ръцете й и я изправи.
— Защо дойде в Лондон, Джейн? — настоя.
Тя едва чу въпроса. А и как би могла? Бяха толкова близо един до друг. Прекалено. Цялото й тяло гореше. И тези проклети пръсти, които докосваха раменете й… Имаше късмет, че все още може да диша. Но не и да мисли.
— Казах ти…
— Глупости — прекъсна я, галейки с палец шията й. — Ако искаше да върнеш парите, можеше да ги изпратиш по куриер. Не беше нужно да биеш целия този път до Лондон.
Разбира се, че бе необходимо. Много необходимо. За нещастие, в този момент не можеше да се сети за причината.
— Защото… беше… аз…
Изражението му се разнежи, като видя как неистово се бори да запази самообладание.
— Защото искаше да ме видиш?
— Защо ще искам да те видя? — прошепна.
Хелион я прегърна, притискайки я към мускулестото си тяло.
— Очаквам да е, защото ме обичаш. Така, както аз те обичам.
Ако не я държеше здраво, Джейн щеше да се свлече на пода. Олюля се в ръцете му.
— Какво каза?
Той нежно й се усмихна.
— Казах, че те обичам, Джейн Мидълтън.
— Но… не можеш.
— А, не! Веднъж вече се опита да ми обясниш какво изпитвам. Сега аз ще го направя.
Тя остана слисана при тази сурова заповед. Държанието му бе много по-различно от онова на безгрижния донжуан, който познаваше.
— Наистина ли?
— Наистина — промърмори той. — Обичам те. Обичам независимия ти дух и безграничната ти смелост. Обичам интелигентността ти. Обичам това, че се надсмиваш над обществото и неговите приумици, че предпочиташ да си стоиш в библиотеката, вместо да отидеш на бал. Обичам аромата ти. И без никакво съмнение, обичам вкуса ти. — Прониза я с поглед, като че ли подпечатваше искреността на думите си. — Обичам те, сладко мое зверче, и това няма нищо общо с голямото ти богатство.
Джейн дори не си напомни да диша. Че защо, щом сърцето й беше в гърлото, а главата й се въртеше? Беше сън, един чудесен и невероятен сън. И не искаше да се събужда.
— О, Хелион! — въздъхна. — Бях толкова нещастна!
— Прости ми — опря чело в нейното. — Бях идиот. Толкова се страхувах да призная, че си се превърнала в нещо много по-важно за мен от самия живот, че рискувах да те загубя завинаги.
Сълзи от щастие потекоха по лицето й.
— Аз също се държах като глупачка.
Усмивката му погали бузата й.
— Моята логична и винаги разумна женичка? Никога!
Джейн го хвана за реверите на сакото.
— Не мога да си представя, как съм могла някога да си мисля, че ще се задоволя с удобен и скучен съпруг.
— Аха.
— Хелион…
— И за най-глупавия бе очевидно, че само един донжуан може да ти свърши работа.
Една сладка еуфория, почти непоносима, изпълни сърцето й. Дори и в най-смелите си фантазии не си позволяваше да мисли, че той ще отвърне на любовта й. Изглеждаше й като невъзможен сън. Сега бавно си позволи да повярва в щастието.
— И, разбира се, един успял бизнесмен — пошегува се тя.
Тъмните му очи дяволито проблеснаха. С рязко движение я взе на ръце и се запъти към скритата врата, водеща към задната стая.
— Хелион, какво правиш?
— Мисля да преговаряме по едно ново предложение — дръзко й се усмихна.
— Виждам — изгаряща топлина запълзя по вените й и усети тръпки на удоволствие по най-интимните си части. — И в какво се състои предложението?
— Само в едно нещо.
— Кое?
Той се спря и погледна зачервеното й лице.
— Да ме обичаш.
Джейн нежно го погали.
— Мисля, че приемам условията, господин Колфилд — отговори с дрезгав глас, който издаваше огромната й любов към него. — Но трябва официално да подпишем договора.
— И аз така смятам. Ясно е, че споразумението ще трае доста време. Всъщност, цял живот. Ще трябва да помисля за нещо наистина специално.
Джейн докосна устните му.
— Вярвам в теб, любов моя.
Хелион издаде задавен стон, наблюдавайки пълните й с любов очи.
— Сладко мое зверче.
— Скъпи ми, Хелион.