Тя прехапа треперещите си устни. Съдията изчака и я попита:
— Казахте ли на мъжа си кой е бил вашият любовник?
— Не, ваше превъзходителство. Този човек се отнесе лошо с мен, но не виждах защо трябва да съсипвам името му. Не виждам причина да направя това и сега. А и мъжът ми никога не ме е питал.
— Ясно — каза съдията.
Откровеният разказ на жената, изглежда, разкриваше самата истина. Той вече знаеше кой е убил момчето. Знаеше и мотива: трябвало е да му се затвори устата, както от самото начало бе предположил Ма Жун. Но помощникът му не бе успял да разбере как това предположение се съгласува с установените след това факти. Съдията поглади бакенбардите си и със съжаление осъзна, че макар и вече да бе сигурен кой е разменил мечовете, няма никакво доказателство за това. Но не реагираше ли бързо, може би никога нямаше да успее да уличи извършителя на престъплението. Трябваше да накара престъпника да признае вината си още сега, преди да има време да се примири с онова, което госпожа Бао не бе доизказала. Той отсечено заповяда на началника на стражата:
— Доведете при мен обвиняемия Лау!
Когато търговецът на ориз застана пред масата, съдията се обърна остро към него:
— Лау, тук в Пуян вие много старателно сте си изградили име на честен търговец и на човек с неопетнен морал, но на мен ми е известно всичко за действията ви в Уйе. Опитали сте се да измамите собствената си гилдия, освен това сте издържали там любовница. Ху Тама разкри допълнителни подробности. Съветвам ви да отговаряте на въпросите ми само с истината! Кажете признавате ли, че вие сте имали връзка с госпожа Бао преди осем години?
— Да — отговори Лау с треперещ глас. — Моля негово превъзходителство да…
Чу се сподавен вик. Госпожица Бао се беше изправила. Кършейки ръце, тя гледаше Лау с широко отворени искрящи очи. Той отстъпи назад, мърморейки нещо. Тя изведнъж избухна:
— Ти, долен мерзавец! Нека и небето, и адът ме накажат, задето така глупашки повярвах на всичките ти лъжи! Значи си изиграл същия номер и на майка ми? И само защото съм такава глупачка, се страхувах… Страхувах се, че момчето ще ти каже за срещата ми с Ху, и затова поставих истинския меч отгоре! Аз ще убия и теб, ти…
Тя се хвърли върху разтреперания мъж с протегнати като лапи на див звяр ръце. Двамата стражници скочиха към нея и я хванаха. По знак на съдията я изведоха навън, докато тя крещеше и се мяташе като дива котка. Родителите й гледаха с невярващи очи. После майка й избухна в плач. Съдията чукна по масата с кокалчетата на пръстите си.
— Утре ще изслушам пълните признания на госпожица Бао пред съда. Колкото до вас, Лау, ще заповядам пълно разследване на всичките ви дела и ще направя нужното да полежите в затвора, колкото може повече. Ненавиждам хора като вас, Лау!… Ху Тама, вие ще бъдете осъден на една година принудителен труд със сапьорите от нашата Северна армия. Това ще ви даде възможност да покажете на какво сте способен. Когато му дойде времето, може да бъдете зачислен за редовен войник — и съдията добави към началника на стражата: — Отведете двамата обвиняеми обратно в тъмницата!
Известно време Ди мълча, загледан в актьора и жена му. Тя бе спряла да плаче и седеше неподвижно, със сведени очи. Бао я гледаше разтревожено, бръчките по изразителното му актьорско лице се бяха вдълбали още повече. Съдията се обърна тихо към тях:
— Дъщеря ви не е могла да се приспособи към суровия живот, който съдбата й е отредила. Това е съсипало характера й. Длъжен съм да поискам за нея смъртно наказание. Това означава, че в един и същ ден вие загубихте и сина, и дъщеря си. Но времето ще излекува тази жестока рана. Вие двамата сте още в разцвета на живота си. Обичате се, обичате и професията си. Тази двойна обич ще бъде неизменната ви опора. Въпреки че сега всичко ви изглежда черно, не забравяйте, че и след най-тъмните нощи идва заревото на изгрева.