Потънал в мисли за миналото, като щадеше пострадалия от войната крак, Чарли се изнесе леко напред и стъпи на прагчето, залитна, но се опита да запази равновесие. Кракът му обаче се заклещи в някаква теснина и горната част на тялото му, устремена направо, го потегли надолу — почувствува как десният му крак изпращя между глезена и коляното. После изведнъж кракът му се освободи и подет от собствената си тежест, по закона на масата и земното притегляне, полетя по стълбите с главата напред. Приземи се върху лицето си на асфалта със счупен нос и две огромни синини на очите. Беше получил фрактура на черепа и сътресение на мозъка.
Трябваше да остане да лежи там, докато дойде линейката. Кракът му се беше извил по фантастичен начин, кръв течеше от ушите му. Стюардесата не позволяваше на никого да го премества и другите шестдесет и седем пътника трябваше да го прескачат. Някои го забелязваха едва когато го прекрачваха; по-скоро го чуваха, защото издаваше богата гама от звуци, въпреки че не беше в съзнание. Повечето от тях не поглеждаха надолу или защото бързаха, или защото не искаха да задържат опашката. А трима просто не го видяха изобщо.
Пристигна линейка, поставиха го на носилка и го упоиха леко, колкото да стигнат до болницата. Докато го подготвяха за залата за спешни случаи, една сестра прегледа джобовете и портфейла му и разбра, че Поп е най-близкият му роднина. От болницата му позвъниха. Поп им каза с глас, който не остави и грам колебание, че не трябва да правят нищо, докато най-добрите специалисти не пристигнат там.
Когато свърши разговора, Поп се обади на Ладзаро Фиса, бос на семейството в Сиатъл, и го помоли да намери най-добрия доктор по костна хирургия в района, който да прегледа главата, носа и краката на Чарли. След десет минути Фиса вече пътуваше към болницата с доктор Ейбрахам Уейлър, най-добрият ортопед в Северозапада.
След няколкочасово изучаване на рентгеновите снимки доктор Уейлър назначи лечението. Най-после сложиха гипсова каска на главата на Чарли, оперираха крака му, а после го поставиха на тежест и наместиха носа му. Меката част около очите му беше станала тъмновиолетова. Очите му бяха плътно затворени в двете дупки, оставени в огромната превръзка, покриваща горната част на лицето му и главата отзад, обхващайки счупения му нос.
След операцията доктор Уейлър се обади по телефона на Поп и му каза, че Чарли ще се оправи. Той му наговори куп медицински глупости, които Поп не слушаше, защото не ги разбираше.
После позвъни на Луис Пало в Якима и му каза да отиде в Сиатъл и да се грижи за Чарли. Обади се на дон Корадо и Винсънт, но забрави за Мардел. Той беше все още шокиран от това, което направи Мейроуз. Тъй като на приема трябваше да се обяви сгодяването на Чарли и Мейроуз, той смяташе, че Чарли е разрешил въпроса с Мардел по някакъв начин, и тя престана да съществува за него. Пък и тя живееше в друг свят, различен от техния.
Изминаха осем дни преди Чарли да е в състояние да осъзнае факта, че Луис беше в стаята и че Луис може да се обади на Мардел. Времето просто беше спряло. Той чуваше гласа на Луис, след това идваше нощната сестра и Луис си отиваше. На десетия ден, въпреки че не можеше да вижда през подутите си очи, Чарли можа да осъзнае, че не знае къде е портфейла му, а там беше телефонният номер на Мардел, който той не знаеше, защото почти не й се обаждаше, просто отиваше при нея. Извика сестрата и когато тя дойде, попита я къде е портфейла му. Тя го накара да се успокои, защото портфейлът му бил на сигурно място в сейфа на болницата. Чарли настояваше да му го донесе, но разбра, че не може да го получи без подписа си. Той все още не можеше да вижда достатъчно добре, за да подпише, и до дванадесетия ден беше в отчаяние. Пълното обездвижване бе изострило сетивата му и той знаеше какво се е случило на Двадесет и трета улица в Ню Йорк. Вярваше, че Мардел се е убила. На двадесетия ден, въпреки че краката му все още бяха на тежест, можеше вече без помощта на Луис да й позвъни. Направи го сам.
Никой не отговори в апартамента, не я откри и в клуба, където чрез Мартин Померанц бе ангажирана. Той звъня цели пет часа и целият потъна в пот. Със замъгленото си съзнание прозря, че ако все още е жива, договорът й в Ню Йорк трябва да е изтекъл. След още два дни пак опита. Най-после някой вдигна слушалката и му каза, че Мардел е трябвало да бъде там, но не е дошла.
Чарли накара Луис да потърси телефонния номер на Марти Померанц. Когато се свърза, разбра от Марти, че е тръгнала за Бостън, където ще играе в един клуб.