Те ме задържаха доста дълго на масата, но около шест вечерта, след като се бях оттеглила в стаята си и чаят беше сервиран, моята уважавана господарка влезе, следвана от онзи сатир, който се хилеше по особения си начин и неговото противно присъствие затвърди всички мои усещания на отврата, които първото му появяване бе породило.
Той седна с лице към мен и през цялото време на чая ме оглеждаше в захлас, причинявайки ми болка и объркване, признаците на които той си обясняваше с моята срамежливост и неопитност в обществото.
Чаят приключи, сводничещата възрастна дама се извини, че трябва да излезе по спешна работа (което беше вярно), със сериозен тон ми пожела да забавлявам любезно братовчеда ѝ, докато тя се върне, след което се обърна към него: „Моля, господине, бъдете много внимателен с това сладко дете“ и накрая излезе, оставяйки ме с отворена уста и — поради неочакваното ѝ заминаване — съвсем неподготвена да се противопоставя.
Сега останахме сами и при тази мисъл бях обхваната от внезапен пристъп на треперене. Бях така уплашена, без точно да знам защо, нито от какво толкова се страхувам, че седнах на канапето край камината — неподвижна, вкаменена и безжизнена, без да знам накъде да погледна и как да се мръдна.
Но не ми бе позволено да остана дълго в състояние на вкамененост: звярът приседна до мен на канапето и без повече церемонии и предисловия постави ръце на врата ми и ме притегли доста силно към себе си, задължавайки ме въпреки опитите да се изтръгна от обятията му, да понеса зловонните му целувки, които направо ме задушиха. Като ме видя така безчувствена и неспособна да се съпротивлява, той разкъса нагръдника ми и разкри всичко пред очите и ръцете си: аз все още понасях всичко без да потрепна, докато, одързостен от мълчаливото ми съгласие, защото аз нямах сили да говоря или да извикам, той се опита да ме положи на канапето и аз усетих ръката му на голите си бедра, които бяха стиснати и които той се опита да разтвори … О, тогава! Аз се събудих от пасивността и отскочих като пружина с активност, каквато той не беше очаквал, стъпих на крака и го замолих с най-трогателен глас да не бъде груб и да не ме наранява:
Да те нараня ли, мила моя? — каза скотът, — нямам намерение да те нараня … старата дама не ти ли каза, че те обичам? … Че ще се държа добре с теб?
Да, наистина, господине — рекох, — но аз не мога да ви обичам, наистина не мога! Моля, оставете ме на мира … Да! Ще ви обичам много, ако само ме оставите на мира… и си заминете …
Но аз говорех на вятъра, защото моите сълзи, отношението ми и раздърпаната ми рокля се оказаха свежо поощрение за него, а пък и той не можеше да контролира желанията си, та захърка и се запени от похот и бяс и поднови атаките, хвана ме и пак се опита да ме просне и затисне върху канапето, в което успя, поне доколкото да ме положи и даже да отметне фустите ми над главата ми, като така оголи бедрата ми, все още сключени, но той не можеше да ги разтвори, колкото и да ги напъваше с коляно, за да наложи властта си над главното авеню; беше разкопчал не само жилетката, но и бричовете си, при все това не усещах друго, освен тежестта на тялото му върху себе си; и аз продължавах да лежа и да се боря възмутено, умирайки от ужас, когато изведнъж той спря и слезе от мен, задъхан и псуващ, като повтаряше „грозен и стар“ — думите, с които съвсем естествено го бях нарекла в разгара на битката.
Скотът беше достигнал, както по-късно разбрах, чрез припряното дърпане в битката с мен, крайното състояние на горещия пристъп от лъст, за който силите му не достигаха за пълно изпълнение, и от който бедрата и бельото ми получиха излиянието.
Когато всичко свърши, той ми каза с раздразнен тон да ставам, че няма да ми окаже честта да мисли още за мен … че старата кучка можела да си потърси друг глупак … че той няма да позволи да му се подиграват селски преструвани … че сигурно съм закачила моминството си на някой селски гвоздей и съм дошла да показвам бялата си кожа в града … и още сума ти обиди от този род, които аз слушах с по-голямо удоволствие, отколкото някога жена е слушала обяснения в любов от скъпия си ласкател; защото, неспособна да изпитам още по-голяма омраза и отвращение към него, аз виждах в неговите ругатни защита срещу евентуално подновяване на противните му милувки.