И въпреки че намеренията на г-жа Браун сега излязоха наяве, сърце не ми даваше да отворя очите си за тях, все още не можех да преодолея зависимостта си от тази стара вещица, дотолкова се смятах нейна — духом и телом, или по-скоро се опитвах да се самоизмамя, като продължа да имам добро мнение за нея, затова избрах да изчакам най-лошото в ръцете ѝ, нежели да бъда изгонена да гладувам по улиците без пари и без приятели, към които да се обърна — тези страхове бяха моята лудост.
Докато тези объркани мисли се въртяха в главата ми, седях замислена край огъня с очи, плувнали в сълзи и оголен врат, шапката ми беше паднала при борбата, косата ми беше разрошена и, както можете да се досетите, похотта на злодея отново припламна при вида на моята младост, изложена пред погледа му, при вида на този цвят, все още неоткъснат и — всичко това, разбира се, не му беше безразлично.
След кратка пауза той ме попита с доста поомекнал тон дали не искам да се сдобрим преди да се е върнала възрастната дама и така всичко да бъде добре, той щял да възобнови вниманието си и веднага предложи да ме целуне и да опипа гърдите ми. Но сега изключителната ми ненавист, страховете и възмущението ми изведнъж връхлетяха върху мен, довеждайки ме до състояние, неестествено за мен, така че аз се отскубнах от него, изтичах до камбанката и я заудрях, преди той да се усети, с такава сила и ярост, щото на прислужницата да стане ясно, че нещо не е наред или че господинът иска нещо; и преди той да успее да извърши по-големи крайности, тя влетя в стаята и, виждайки ме просната на пода с разрошена коса и шурнала от носа ми кръв, което немалко допринасяше за трагичността на сцената, а моят омразен преследвач надвесен над мен и решен да наложи бруталната си воля, без да се трогва от виковете и злочестината ми, тя самата се обърка и не знаеше какво да каже.
Колкото и подготвена да беше Марта, колкото и претръпнала на подобни гледки, тя нямаше да е жена, ако видяното не бе я трогнало. Освен това, от външния ми вид тя си въобрази, че нещата са стигнали много по-надалеч, отколкото всъщност бяха, и че съм платила премного мита и такси за краткия си престой в този дом, след като бях докарана до такова състояние — при тази мисъл тя веднага застана на моя страна и посъветва господина да слезе долу и да ме остави да се възстановя, че всичко скоро щяло да свърши … че когато г-жа Браун и Феби, които бяха излезли, се върнат, те ще се погрижат да задоволят желанията му … че нищо нямало да се загуби, ако е малко по-търпелив към бедното нежно създание … но че тя ще остане край мен, докато господарката се прибере. Прислужницата каза всичко това с решителен тон и звярът започна да разбира, че нещата няма да се оправят, ако продължава да стои, затова си взе шапката и излезе от стаята, като мърмореше и мръщеше вежди като стара маймуна, та така бях освободена от ужасите на нетърпимото му присъствие.
Щом той си замина, Марта много грижовно ми предложи помощта си — да ми донесе успокоителни капки и да ме сложи да си легна, което аз отначало отказах от страх, че чудовището може да се върне и да се възползва от безпомощното ми състояние. С малко повече убеждение обаче и уверения, че никой няма да ми досажда тази нощ, тя ме застави да легна и наистина, аз бях така отмаляла от борбата, така омаломощена от страховитите опасения, така ужасена, че нямах сили нито да стоя, нито да отговарям на въпросите, с които Марта усърдно ме засипа.
Усещах съдбата си жестока — страхувах се да видя г-жа Браун, сякаш аз бях престъпницата, а тя — пострадалата личност, объркване, което няма да ви се стори така странно, ако се сетите, че съпротивата, която оказах, не се дължеше в ни най-малка степен на добродетелта или на някакви принципи, а само на особено силното отвращение, което изпитах спрямо първия брутален и плашещ ме нашественик в царството на крехката ми невинност. И, както лесно можете да се досетите, прекарах времето до завръщането на г-жа Браун, обзета от страх и отчаяние.
ВТОРА ЧАСТ
Около единадесет вечерта двете дами се върнаха и след като получиха явно благоприятен отчет на събитията от Марта, която притича да ги посрещне, а междувременно г-н Крофтс (това беше името на звяра) беше напуснал дома след като дългото чакане бе изчерпало търпението му да види г-жа Браун завърнала се; те се качиха с гръм и трясък по стълбите към втория етаж и като видяха бледото ми лице, изцапано с кръв, и всички признаци на пълна отпадналост, се заеха да ме утешат и повдигнат духа ми, а не да ми се карат и упрекват, както се опасявах в слабостта си — аз, която имах много по-силни и по-справедливи основания да упрекна тях.