Г-жа Браун се оттегли, скоро след това Феби дойде при мен в леглото и къде с въпроси, къде с помощта на собствените си тактилни методи за задоволяване, тя бързо откри, че съм повече уплашена, отколкото наранена, при което обаче, усещайки се надвита от съня, тя отложи лекциите и поученията до следващата сутрин и ме остави, собствено казано, на неспокойствието ми, защото, след като се въртях и мятах през по-голямата част от нощта, измъчвана от неправилни представи и фалшиви опасения, накрая задрямах, поради самото изтощение, но това не беше сън, а по-скоро нещо като делириум, от който се събудих на сутринта, обхваната от силна треска — обстоятелство, оказало се решаващо за отлагане на присъдата ми, поне за известно време, да бъда подложена на нови атаки от мизерника, който за мен беше далеч по-ужасен от самата смърт.
По време на болестта ми за мен бяха положени грижи, не безкористни разбира се, с цел да се възстановя до състояние на годност за развратни ангажименти и за понасяне на още изпитания, и все пак моето неразположение имаше за последица това, че аз се почувствах задължена на моите покварителки за вниманието към здравето ми и най-вече за това, че ме пазеха далеч от бруталния изнасилвач, причинил заболяването ми, споменаване на чието име ме караше да треперя.
Младостта бързо се изправя на крака и няколко дни бяха достатъчни да надвия треската, но това, което допринесе най-вече за съвършеното ми възстановяване и възвръщане към живота, беше навременната новина, че г-н Крофтс, който беше едър търговец, е бил арестуван по заповед на краля заради почти петдесет хиляди паунда, спечелени според сведения от контрабандни сделки, и нещата му тръгнаха толкова зле, че дори да имаше желание, нямаше да бъде в състояние да осъществи плановете си спрямо мен, защото беше незабавно хвърлен в затвора, откъдето надали скоро щеше да излезе.
Г-жа Браун, която успя да докопа петдесетте гвинеи, аванса за недовършената работа, загуби надежда за останалите сто и започна да гледа по-благосклонно на моето отношение към него; а след като дадох ясни признаци на послушност и готовност да се съобразявам с мнението ѝ, всички момичета, които съставляваха стадото ѝ, бяха допуснати на свиждане с мен и успяха да ме разположат, чрез разговори, към пълно отдаване на заповедите на г-жа Браун.
И така, те бяха пуснати да влязат при мен и техните шеги и лекомислено веселие, в които тези замаяни същества прекарваха времето си, ме накараха да завиждам до такава степен на състоянието им, в което аз виждах само хубавата страна, че да искам да бъда една от тях — това стана моя амбиция и предразположение, което те старателно развиваха, и сега желаех само да възстановя здравето си, за да мога да премина церемонията по посвещаването.
Разговорите, примерите, накратко всичко в този дом допринасяше за покваряването на наивната ми, необразована чистота, докато принципите на удоволствието, така лесно възпламеняеми на моята възраст, свършиха работата си и цялата скромност, в която бях възпитавана, започна да се топи като роса от слънчеви лъчи под силата на други навици и напътствия, без да споменавам и това, че порокът ми бе наложен по необходимост, поради непрестанния страх да не бъда изгонена и оставена да умра от глад.
Скоро съвсем се възстанових и ми разрешиха да се разхождам из цялата къща в определени часове, но внимателно ме пазеха от чужди очи до пристигането на лорд Б. от Бат, комуто г-жа Браун, от уважение към проверената му щедрост в подобни обстоятелства, предложи разглеждането на новото бижу, тоест мене, което се очакваше да е на голяма стойност; лордът щеше да дойде след не по-малко от две седмици и г-жа Браун реши, че аз ще бъда в пълно здраве и с освежена красота до това време, така че ще може да си позволи по-добра сделка от тази с г-н Крофтс.
Междувременно бях напълно, както се казва, пречупена и така опитомена, че им играех по свирката и ако някой отвореше вратата на клетката ми, нямаше да се сетя да отлетя, а щях да си остана където съм, нито усещах съжаление за състоянието си, а кротко чаках какво ще ми нареди г-жа Браун, която от своя страна, сама и с помощта на помощничките си, вземаше всички предпазни мерки да заглуши и приспи в мен всякакви разсъждения за съдбата ми.
Не съществуваха морални проповеди, имаше само живот, нарисуван в най-весели цветове, милувки, обещания, глезене, накратко — нищо не липсваше за пълното ми укротяване и възпиране от търсене на по-добри съвети. Уви! Аз и не мечтаех за това.
До този момент за моето покваряване бях задължена само на момичетата от дома: тяхното сладко бъбрене, тяхното пренебрежение към почтеността и описанието на ангажиментите им с мъже ми бяха дали не лоша представа за естеството и загадките на професията им и същевременно бяха провокирали кипежа на разгорещената ми кръв във вените, но от всички тях най-вече Феби, другарката ми по легло, чиято ученичка бях, проявяваше талантите си по доставяне на първите дози удоволствие, докато натурата ми, сега сгрята и разпусната от такива интересни открития, изпитваше дразнещо любопитство, което Феби изкусно подклаждаше, като водеше от въпрос към въпрос до нейните обяснения по всички венерини въпроси. Но аз не можех да остана дълго в такъв дом, без лично да стана свидетел на нещо повече от това, което си представях при обясненията.