Един ден, около дванадесет по пладне, напълно оздравяла от треската, случайно останах близо половин час в тъмната стаичка до спалнята на г-жа Браун, отпусната върху леглото на прислужничката, и тогава чух шумолене в спалнята, отделена само с една плъзгаща се стъклена врата с жълти завеси от дамаска отпред, дръпнати не дотам плътно, че да скрият гледката на цялата спалня от човек, който се намира в стаичката.
Веднага се измъкнах леко и заех по-удобно положение така, че да мога да наблюдавам, без да ме виждат, и кой да вземе да влезе! Самата дълбокоуважавана майка Игуменка! Под ръка с висок, як конен гренадир, излят в тялото като Херкулес — биваше си го изборът на най-опитната в Лондон дама.
О, колко мирно и тихо стоях аз в скривалището си да не би само някой шум да ми попречи да задоволя любопитството си или да доведе Мадам в стаичката!
Но нямаше причини да се опасявам от каквото и да било, защото тя беше така напълно заета с настоящата си задача, че не ѝ беше останало внимание за нищо друго.
Смешно ми беше да гледам как едрата ѝ фигура се стовари върху леглото, точно срещу вратата на стаичката, така че имах пълен фронтален изглед към всичките ѝ прелести.
Нейният ухажор седна до нея, изглежда не беше от разговорливите, но пък имаше добър апетит, защото незабавно пристъпи към целта — млясна я шумно два пъти и мушна ръцете си в деколтето ѝ, за да освободи гърдите ѝ от корсета и те се люшнаха свободно, с презрение към всякакви ограничения, чак до пъпа ѝ. По-огромни гърди очите ми не бяха виждали, нито пък с по-лош цвят, отпуснати и меки, плътно допрени една до друга, обаче каквито и да бяха, якият мъжага ги галеше с явно удоволствие и без да чака подкана, опитвайки се напразно да обхване едната с ръка, хем дланта му беше широка като овнешка плешка. След като си поигра с тях известно време, сякаш си струваше да го прави, той я събори доста бързо, надигна фустите ѝ и ги преметна като маска през лицето ѝ, пламнало не от друго, а от изпитото бренди.
За около минута той се отмести настрана, за да си разкопчае жилетката и бричовете, и пред очите ми лъсна мазен пейзаж — дебелите ѝ, пихтиести бедра разтворени и широко зейнала уста, засенчена от сивкав храсталак, която изглеждаше като просешка кесия, поднесена за милостиня.
Но скоро очите ми бяха привлечени от много по-впечатляващ обект.
Здравият жребец беше се вече разкопчал и го извади гол, твърд и насочен напред — този уред, който не бях виждала никога дотогава; усетих как моето средоточие на удоволствието проявява несдържан интерес, а очите ми направо щяха да изскочат; разумът ми обаче беше смутен и така концентриран върху пламналата точка в мен, че не можех да забележа нищо повече от най-общата изработка и вид на уреда, при което природата ми, повече от всичко, което бях чувала, настойчиво ме информира, че следва да очаквам онова върховно удоволствие, което е заложено в срещата на тези части, така възхитително приспособени едни за други.
Младият юначага не се застоя дълго, разтърси го два-три пъти, като го размахваше в ръка и се хвърли върху нея, сега гърбът му беше насреща ми и трябваше да допусна, че се е наместил по движенията му и невъзможността да виждам зяпащата дупка; леглото се разтресе и завесите пред мен подрънкваха така, че едва можех да чувам въздишките, промълвените думи, издишванията и пъшканията, които придружаваха действието от начало до край; звукът и видът на което ме изпълваше с трепет до дъното на душата ми и впръскваше течен огън във вените ми, емоциите станаха толкова силни, че почти ме задушиха.
Както бях подготвена и предразположена от разговорите с моите приятелки и от подробностите, съобщени ми от Феби, не беше никак чудно, че тази гледка нанесе последния смъртоносен удар по невинността ми.
Докато те бяха в разгара на заниманията си, водени само от природата, аз промуших ръка под фустите си и с пламнали пръсти докоснах и още повече възпламених центъра на всичките ми усещания: сърцето ми биеше, сякаш щеше да излезе от гърдите ми, дишах с усилие; стиснах бедрата си, потърках ги, сложих ръката си върху устните на девствената си цепка и като извърших механично движения по примера на Феби, доколкото можех да навляза без съпротива, си докарах накрая критичния екстаз, разтапянето, в което природата, изразходена в удоволствие, се разтваря и отмира полека.