Е, и? — каза тя. — Какво е то?
Ами — отговорих, — като сравнявам внимателно размера на огромния уред, който ми се стори, може би от сепнатото ми въображение, най-малко колкото китката на ръката ми и поне три педи дълъг, с размера на крехката малка част от мен, която е предназначена да го приеме, си мисля, че не е възможно да му позволя да влезе, без да умра, може би в ужасни мъки, тъй като ти добре знаеш, че дори и пръст, пъхнат тук, ме боли непоносимо … Що се отнася до господарката и до тебе, аз ясно разграничавам разликата между вашите измерения и моите — и на пипане, и на външен вид; така че, накратко, колкото и да е голямо обещаваното удоволствие, страхувам се от болката при този експеримент.
Като изслуша това, Феби избухна в още по-силен смях и докато аз очаквах сериозно разрешение на съмненията и страховете ми, тя само ми каза, че никога не е чувала за смъртоносна рана, нанесена на тези части от онова ужасно оръжие и че познава немалко млади момичета, деликатни като мен самата, които са оцелели в тази военна операция, според нея, в най-лошия случай, хич няма да е лесно да загина; истината била, че в тези части съществуват големи разлики що се отнася до размера, дължащи се на природата, ражданията, честото преразпъване с немилостиви оръдия, но че на определена възраст и при определени навици на тялото, дори най-опитните в тези неща не можели да различат девойка от жена, още повече, ако им липсва всякакъв опит, но че след като случаят е подхвърлил такава гледка пред очите ми, тя ще ми осигури друга, която ще нагости очите ми по-деликатно и ще ми помогне да се излекувам от страховете си и от въображаемите диспропорции.
Тя ме попита дали познавам Поли Филипс.
Разбира се — казах аз, — онова мило момиче, което беше така внимателно с мен, докато боледувах, и което е, както ти ми каза, от два месеца в къщата.
Същото — каза Феби. — Трябва да знаеш тогава, че нея я издържа един млад генуезки търговец, любимец на вуйчо си — изключително богат човек, който го е изпратил тук заедно с един английски търговец, негов приятел, под претекст да уредят някакви сметки, но всъщност да угоди на склонността му да пътешества и да види света. Той попаднал случайно в компанията на Поли и понеже много я харесал, сметнал, че си заслужава да я държи само за себе си. Идва при нея два-три пъти седмично и тя го приема в будоара си на горния етаж, където той ѝ се наслаждава по начин, струва ми се, специфичен за горещините или може би капризите на климата в родината му. Няма да казвам нищо повече, но утре е един от неговите дни и ще ти покажа какво става между тях от място, което знаем само аз и господарката.
Можете да бъдете сигурни, че в настроението, в което бях, приех без възражения това предложение и дори очаквах с нетърпение осъществяването му.
В пет часа следобед на следващия ден Феби, както ми бе обещала, дойде до вратата на стаята ми, в която седях сама, и ми направи знак да я последвам.
Слязохме много тихо по задното стълбище и отворихме вратата на един килер, където стояха натрупани стари мебели и няколко сандъка с напитки, тя ме придърпа след нея и затвори плътно вратата след нас, никаква друга светлина не навлизаше освен тясната ивица през пролуката между нашето помещение и будоара, където щеше да се разиграе сцената; така че, седнали върху сандъците, много лесно и ясно можехме да виждаме обектите (без нас да ни виждат), като притискахме лица до пролуката, образувала се от изкривяване на дъските на вратата.
Младият джентълмен беше първата личност, която видях, с гръб към мен, загледан в една гравюра. Поли още не беше дошла, но след по-малко от минута вратата се отвори и тя влезе; при шума от отварянето, той се обърна и тръгна да я посрещне с вид на най-голяма нежност и задоволство.
След като я поздрави, той я поведе към една кушетка, точно срещу нас, където двамата седнаха, и младият генуезец я покани да пийне чаша вино и да хапне неаполски сладкиши върху поднос.
Скоро, след като размениха няколко целувки и въпроси на развален английски от едната страна, той започна да се разкопчава и остана по риза.
Като че ли това беше уговорен сигнал за събличане на всички дрехи, нещо, което горещината на сезона идеално благоприятстваше, Поли започна да разкопчава безопасните игли и тъй като нямаше корсет, който да развързва, само след миг, с услужливата помощ на своя галантен кавалер, остана по долна фуста.
Щом я видя така, той веднага отпусна бричовете си, като развърза панделките на кръста и под коленете си и ги остави да се свлекат до глезените, яката на ризата му също беше разкопчана, после, като предварително целуна Поли за насърчаване, изведнъж дръпна и свали фустата на момичето, което предполагам беше свикнало с този маниер, макар че се изчерви малко, но не колкото аз, като я видях така, изправена чисто гола, както природата я е създала, с пусната черна коса, разпръсната по ослепително белите ѝ рамене, докато гъстата руменина по бузите ѝ постепенно се отдръпваше към скулите ѝ — смесването на двата контрастни цвята беше прекрасно.