Що се отнася до мен, аз не можех да понеса повече; бях така изтощена и превъзбудена от втората част на играта, че полудяла до нетърпимост, запрегръщах Феби, притисках я, сякаш тя можеше да ми помогне. Въпреки че на нея това ѝ харесваше, а и ме жалеше за състоянието, в което бях, тя ме дръпна към вратата, отвори я съвсем тихо и двете излязохме, без да ни усетят, после тя ме остави в стаята ми, където, неспособна да се държа на краката си от вълнение, веднага се хвърлих на леглото, където лежах отнесена, замаяна и малко засрамена от усещанията си.
Феби легна до мен и дяволито ме попита дали сега, след като съм видяла врага и добре съм го огледала, все още ме е страх от него и дали не смятам, че мога да се осмеля да вляза в по-близки отношения с него. Аз не казах нито дума, само въздишах и дишах със затруднение. Тя хвана ръката ми, загърна фустите си и ме накара да я пипна по онези части, но аз се съпротивлявах, защото сега, научила повече, аз търсех главния обект на моите желания, но не намирах и следа от него — всичко беше така плоско, така празно, и почувствала раздразнение, щях да отдръпна ръката си, ако не ме беше страх, че ще я обидя. След малко обаче я оставих изцяло сама на себе си и тя се опита, доколкото можеше, да си достави поне сянка на удоволствие, ако не истинско такова. Аз вече копнеех за по-солидна храна и мълчаливо си обещах да не чакам още дълго, залъгвана от женски ласки, ако г-жа Браун не ми осигури в най-скоро време това, от което се нуждая. Накратко, не бях в настроение да чакам пристигането на моя лорд Б…, макар че оставаха само няколко дни, и наистина не го изчаках, защото любовта се погрижи за мене по-добре от нечии интереси или долна лъст.
Бяха минали два дена от сцената в будоара. Сутринта станах в шест, оставих другарката си по легло дълбоко заспала и внимателно слязох на долния етаж без друга мисъл, освен да подишам малко свеж въздух в градинката, която се намираше пред дневната и до която нямах достъп, когато в къщата идваха гости, но сега сънят и тишината властваха над всичко.
Отворих вратата на дневната и бях много изненадана да видя край камината един млад джентълмен на креслото на старата лейди, кръстосал крака, дълбоко заспал, оставен там от лекомислените си другари, които го бяха напили и заминали всеки с по едно момиче, докато за него останала само старата матрона, която обаче не го обезпокоила, нито изгонила в това състояние в един часа през нощта, а свободни легла нямало. На масата още стояха бутилка пунш и чаши, разпръснати наоколо, както обикновено след пиянско пиршество.
Но когато се доближих, за да видя спящия, о, небеса! Каква гледка! Не! Нито годините, нито обратите на съдбата ще могат някога да заличат светкавичното впечатление, което той ми направи … Да! Най-обична моя първа любов, завинаги ще пазя спомена от първата ти поява пред очарованите ми очи … извиквам твоя образ пред мен, виждам те и сега!
Представете си, госпожо, прекрасен юноша, между осемнадесет и деветнадесет годишен, с глава, облегната на едната страна на креслото, с безредно нападали къдрици, засенчващи лицето му, върху което целият розов цвят на младостта и мъжката красота се бяха съюзили, за да привлекат очите и сърцето ми. Дори отпуснато и бледо — моментен триумф на лилията над розата поради ексцесиите на нощта — това лице имаше най-нежните черти, които човек може да си представи и доставяше неизразима сладост: очите му, затворени в съня, излагаха на показ допиращите се клепачи, красиво обрамчени с дълги мигли, върху които никой молив не би могъл да изпише такива правилни дъги, като тези, които украсяваха челото му, а то беше високо, съвършено бяло и гладко. После устните — алени, леко нацупени и подути, сякаш току-що ужилени от пчела и така предизвикателно зовяха за целувка, че само скромността и уважението, които и при двата пола са неразделни от истинското чувство, възпряха импулсите ми.
Но виждайки яката на ризата му разкопчана и пазвата, по-бяла от снежна преспа, ведно с удоволствието да го разглеждам и желанието да го видя още по-разгърден, ми мина мисълта, че да стои така е опасно за здравето му, което стана първа моя грижа. Любовта ме направи свенлива, научи ме да бъда нежна. С трепереща ръка подхванах една от неговите и започнах да го будя колкото се може по-внимателно, той се сепна и като ме погледна, отпървом неразбиращо, каза с глас, който прониза сърцето ми с мелодичността си: