Когато дойдох на себе си, лежах разсъблечена в леглото, прегърната от сладкия убиец на моята девственост, сега вече омилостивен и омекнал, който се беше надвесил нежно над мен и държеше в ръка ободрителна напитка, която не можех да откажа, тъй като я поднасяше прескъпият ми причинител на толкова болка; очите ми обаче се замъглиха от сълзи и бавно се обърнаха към него, сякаш укорявайки го за неговата жестокост и питайки такива ли са всъщност наградите на любовта. Но Чарлз, комуто бях станала безкрайно мила след триумфа му над моминството ми и то там, където най-малко го бе очаквал, опитвайки се да компенсира болката, която ми бе причинил в търсене на най-висше наслаждение, потисна екзалтацията си и се държа с мене толкова нежно, толкова топло и ласкаво, че успокои и удовлетвори моите леки оплаквания, в които всъщност имаше повече любов, отколкото недоволство, защото сега аз удавих усещането за болка в радостта, че го виждам и че му принадлежа, нему, който безусловно разполагаше с цялото ми щастие, с една дума — със съдбата ми.
Болното място обаче беше твърде нежно, раната — твърде прясна и все още кървяща, а Чарлз — твърде добър по сърце, за да ме подложи на ново изпитание, и понеже не можех да мръдна, нито да ходя из стаята, той поръча да ни донесат обяд в леглото, по време на който моят обожаван любим ми прислужваше, но аз едва можах да погълна едно крилце и две-три чаши вино, подканвана с неустоимо сладка властност, която любовта му даваше право да упражнява над мен. След като обядът беше раздигнат и всичко, с изключение на виното, изнесено, Чарлз весело и дръзко ми поиска разрешение, и веднага прочете положителния отговор в очите ми, да дойде в леглото при мен и съответно започна да се съблича, което аз не можех да наблюдавам без странно чувство на страх и удоволствие.
Бяхме за първи път в легло и то посред бял ден, но когато, повдигайки завивките, той положи голото си тяло до моето … О! Какво неудържимо щастие! О! Нечовешки екстаз! Каква болка би устояла на такова замайващо удоволствие? Без повече да усещам парещите рани, аз се сгуших в него както лоза се увива около прът, сякаш се страхувах, че някоя част от него може да остане недокосната или непритисната от мен, отвърнах на силните му прегръдки и го целунах със страст и плам, познати само на истинската любов, каквито низката похот никога не събужда.
Да, дори днес, когато цялата тирания на страстите окончателно си е отишла и във вените ми се плиска само студен, уталожен поток, споменът за тези моменти, които най-много ме впечатляваха в моята младост, все още ме развеселява и ободрява. Нека значи да продължа. Моят красив младеж беше сега прилепен за мен по всички извивки и гънки, в които телата ни се срещаха, докато, неспособен повече да обуздава силата на подновеното желание, той подкара коня и намърдвайки леко бедрата си между моите, запушвайки устата ми с целувки от влажен огън, отново се залови да мушка, пронизва, къса и пробива със сила пътя си през крехките дипли, които го приемаха със страдание малко по-слабо от първия път. Аз сподавях обаче виковете си и го понасях с твърдостта на героиня, скоро тласъците му станаха по мощни и по-страстни, бузите му пламнаха в тъмно-червено, очите му заблестяха …и няколко замиращи въздишки, следвани от агонизиращ гърч оповестиха наближаването на екстазното удоволствие, но аз все още изпитвах твърде силни болки, за да получа своя дял от него.
Едва след още няколко забавления, които притъпиха усещането на болка и ми донесоха гъделичкащо усещане от впръскването на балсамена сладост, превъзходна наслада и успокоение на страстта, можах да достигна до огромно удоволствие наред с огромно страдание. Но когато след редовни занимания оздравях и свикнах, аз започнах да се радвам на истинско неутолимо наслаждение от удоволствие след удоволствие, от топлата струя, бликаща навътре към очарованите недра … какъв порой от блаженство! Каква агония от наслада! Твърде мощна, твърде свирепа, за да може природата да я понесе; затова пък тя е подсигурила като несъмнено облекчение едно превъзходно моментно отпускане, наближаването на което се подсказва от чудесен делириум — сладка тръпка в мига преди течната сладост да изригне, в която се удавя самото удоволствие, когато човек морно отпада и замира след изхвърлянето.