В нашите по-спокойни интервали Чарлз ми разказваше за себе си; всяка негова дума беше правдива. Той беше единствен син, баща му, на дребна държавна служба, несъобразяващ се със скромните си приходи, живеел нашироко и нито осигурил на сина си добро образование, нито го подготвил за някоя професия, а решил да го прати в армията, като му купил военен чин, но оставил на него да събере парите или да си осигури някаква лихва, което отпращаше идеята в сферата на пожеланията. Без по-добър план, обаче, този непредвидлив баща беше оставил сина си — обещаващ младеж — да достигне пълнолетие или близо до него в почти пълно безделие, нещо повече — не се бе дори опитал да му даде елементарни наставления за пороците на града и опасностите от всякакъв род, които очакват неопитните и неподготвени за живота. Чарлз живееше у дома си при пълна свобода, заедно с баща си, който си имаше държанка, и беше нехайно благ към него, поне доколкото Чарлз не му искаше пари, оставяше го да нощува извън дома, когато пожелае, а после всякакво извинение вършеше работа, а ако го упрекнеше, правеше това толкова вяло, че упреците му приличаха повече на замижаване пред грешките, отколкото на сериозен контрол или ограничение. Чарлз, чиято майка беше починала, си доставяше необходимите пари от една своя леля по майчина линия, която имаше голяма слабост към него. Тя разполагаше със значителна годишна рента и редовно се разделяше с всеки шилинг, който можеше да задели за скъпия си племенник, което дразнеше баща му, той се ядосваше не затова, че тя по този начин подхранваше прищевките на сина му, а заради явното ѝ предпочитание към него; и скоро ще стане ясно какъв фатален обрат предизвика тази користолюбива ревност в гърдите на бащата.
Чарлз, благодарение на щедрата си лелина обич, беше в състояние да издържа немного взискателно момиче като мен, което се задоволяваше напълно с любовта му, и моята щастлива съдба, както винаги ще я наричам, ме срещна с него по начина, който описах, точно когато той си търсеше такова.
Що се отнася до характера му, нежността му го правеше да изглежда роден за домашно щастие — мил, природно възпитан и с изискани маниери; изобщо не би могло да бъде по негова вина, ако някакво враждебно настроение нарушеше спокойствието му, което той обичайно поддържаше или бързо възстановяваше. Без онези блестящи качества, които определят гения или служат за вдигане на шум в света, той притежаваше всички скромни такива, които имат по-меки социални заслуги — здравият разум, подсилен от умерена и добра природа, го превръщаше ако не в обожаван идол, то във всеобщ любимец и уважаван човек, което е много по-важно за щастието. Но тъй като нищо друго не бе привлякло вниманието ми и насочило страстта ми отначало, освен неговата красота, аз не разсъждавах тогава за вътрешните му качества, които по-късно имах пълната възможност да открия, и които може би в този период на замаяност и лекомислие слабо щяха да докоснат сърцето ми, ако бях заложила повече на личността, отколкото на насладата за очите и сетивата ми. Но да се върна към събитията.
След вечерята, която изядохме в леглото сред сластолюбив безпорядък, Чарлз стана и като си взе прочувствено довиждане с мен за няколко часа, отиде в града, където се посъветвал с един млад способен адвокат и заедно отишли при моята уважаема господарка, от която само преди ден бях избягала, и с която той бе решил да си уреди сметките по начин, който да му осигури прекратяване на всякакви по-нататъшни разправии.
И така, те отишли, обаче по пътя, Темплър, приятелят му, като поразмислил върху информацията, която Чарлз му дал, видял причини да дадат друга насока на визитата си и вместо да предлагат обезщетение, да поискат такова.
При въвеждането им, момичетата от дома се скупчили около Чарлз, когото познаваха, и поради ранния час на бягството ми и пълното им неведение относно това, че той някога ме е виждал, без ни най-малко да го подозират за мой съучастник, те по обичайния си начин взели да се закачат с него; а пък другаря му взели най-вероятно за прясна жертва. Но Темплър скоро укротил тяхната игривост, като попитал за старата лейди, с която, казал той, придавайки сериозно съдийско изражение на лицето си, имал да урежда някаква работа.