Тя положи съвсем не безкористни грижи за мен и така спаси опротивелия ми живот, който, изпълнен до този момент с преливащо щастие и радости, внезапно се разкри пред очите ми изпълнен с ужас, дълбока скръб, и изгаряща злочестина.
И така, пролежах шест седмици в борба между младостта и страданието в очакване на смъртта, която многократно призовавах да дойде и облекчи мъките ми, но явно не съм се молела достатъчно силно, защото накрая се възстанових, макар и все още вцепенена и отчаяна до степен, която застрашаваше разума ми.
Времето обаче е най-добрият утешител и, както обикновено става, то постепенно смекчи остротата на страданието ми и притъпи усета на сетивата ми. Здравето ми се възвърна, макар все още да бях тъжна, отчаяна и отпусната, а понеже предишната здрава руменина на бузите ми изчезна, видът ми придоби деликатност и изисканост.
Докато лежах болна, хазяйката се стараеше нищо да не ми липсва и щом видя, че вече съм в достатъчно добро състояние, пристъпи към постигане на целта си. Един ден, след като бяхме обядвали заедно, тя ме поздрави за възстановяването ми, заслугата за което приписа изцяло на себе си и след този увод завърши с ужасен и унизителен епилог:
Сега, г-це Фани, си доста добре — каза тя. — Нямам нищо против да останеш в квартирата, и сама виждаш, че нищо не съм ти искала толкова дълго време, но честно казано, задлъжняла съм с доста пари и трябва да ги плащам.
И като каза това, ми подаде сметката за разходите ми — наем, храна, лекар, сестра и т.н. — общата сума възлизаше на двадесет и три паунда, седемнадесет шилинга и шест пенса, а аз за нищо на света не можех да ги платя, тъй като имах само седем гвинеи (и тя знаеше това), останали случайно от моя скъп Чарлз. В същото време тя пожела да ѝ кажа по какъв начин смятам да платя. Избухнах в сълзи и ѝ казах в какво положение съм, като добавих, че ще продам малкото дрехи, които имах, а останалото ще ѝ платя при първа възможност. Но отчаянието ми, очевидно съответстващо на намеренията ѝ, само я направи още по-неотстъпчива.
Много хладно тя ми каза, че наистина съжалявала за това, което ме е постигнало, но трябвало да се погрижи и за себе си, макар че щяло да ѝ бъде много мъчно да изпрати такова младо същество в затвора … При думата „затвор“ кръвта замръзна във вените ми и страхът така ме обзе, че побледнях и почувствах внезапна слабост, сякаш бях престъпник, който вижда бесилката пред себе си, още малко и щях да припадна. Хазяйката, която не искаше да ме докара до телесна немощ, а само да ме сплаши до известна степен с цел да осъществи плановете си, започна да ме успокоява отново и ми каза с тон, съдържащ почти истинска жалост и нежност, че би било по моя собствена вина, ако се наложи да пристъпи към подобна крайност; но тя вярвала, че на света можело да се намери приятел, способен да поправи нещата в наша обща полза и че тя щяла да го доведе на чай този следобед, ако ние двете постигнем разбирателство по нашия въпрос. В отговор на всичко това аз не обелих нито дума; седях безмълвна, объркана, ужасена. Г-жа Джоунс, преценявайки правилно, че сега е моментът да ме довърши, докато още впечатленията ми са силни, напусна стаята и ме остави сама на всички ужаси на въображението ми, наранена до смърт от мисълта за затвора и, водена от принципа за самосъхранение, готова да се хване и за сламка само и само да избегна наказанието.
В такова състояние проседях почти половин час, погълната от тъга и отчаяние, докато хазяйката влезе пак, забеляза уплашеното ми до смърт изражение и, следвайки плановете си, се престори на много загрижена и ми каза уж най-добросърдечно:
Нещата няма да са толкова лоши, колкото си ги представяш, ако бъдеш приятелка сама на себе си.
И завърши с това, че била вече довела един много уважаван джентълмен да пие чай с мен и той щял да ми даде най-добрия съвет как да се освободя от проблемите си. При което, без да дочака отговор, тя излезе и после се върна с този много уважаван джентълмен, чиято много уважавана сводница беше тя самата както в този, така и в други случаи.
При влизането си в стаята джентълменът ми направи дълбок поклон, на който нямах сили да отвърна, след което хазяйката пое задължението да ни запознае (тъй като никога дотогава не бях виждала господина). Тя донесе стол за него и още един за нея, без да разменим нито дума; аз само стоях и гледах глупаво, смутена от странното посещение.
Чаят беше направен и хазяйката, като не желаеше да губи никакво време, а забеляза мълчанието и срамежливостта ми пред непознатия, започна да нарежда в познатия ми стил, примесен с нотки на властност: