Ела, г-це Фани, вдигни главица, дете, и не позволявай на тъгата да развали хубавото ти личице. Тя, тъгата, не трае дълго, да знаеш, ела, чувствай се свободно, ето този господин научи за нещастието ти и желае да ти помогне, трябва да се опознаете, недей сега да правиш фасони, че това, че онова, ами дай да се споразумеете, докато е време.
Като чу тази „деликатна и елегантна“ реч, джентълменът, който виждаше, че съм изплашена и направо изумена до пълна неспособност да говоря, ѝ направи забележка, че представя нещата по много груб начин и по-скоро ме отблъсква, отколкото насърчава да приема доброто, което ми мисли, а след това се обърна към мен и ми каза, че бил съвършено запознат с цялата история и знае всяка една подробност от сполетялата ме беда, която, признавал, била жестока, особено като се има предвид младостта и хубостта ми, че той отдавна ме бил харесал и дори се бил отнесъл към г-жа Джоунс, тук присъстващата, но се оказало, че съм абсолютно ангажирана с друг и той загубил всяка надежда някога да успее, докато не научил за внезапния обрат на съдбата, при което той наредил на хазяйката ми да се погрижи, щото нищо да не ми липсва и че, ако не бил задържан по работа в Хага, сам щял да се грижи за мен по време на болестта ми, и че при завръщането си, което било само преди ден, като чул, че съм се съвзела, помолил хазяйката да бъде представен пред мен, и бил не по-малко възмутен, отколкото аз — шокирана, от начина, по който тя се държала, с цел да му осигури това щастие, но, за да ми докаже колко е възмутен от нейното поведение и колко далеч бил от това, да се възползва от положението ми или да изисква нещо от мен в знак на благодарност, той бил готов в този същия момент да изплати докрай задълженията ми към моята хазяйка и да ми даде квитанцията, след което съм можела да се чувствам свободна да реша дали да приема или да отхвърля ухажването му, тъй като той бил далече от всякакви опити да насилва моите желания.
Докато той излагаше чувствата си към мен, аз се осмелих да вдигна очи към него и да огледам фигурата му. Беше елегантно слаб, добре сложен, на около четиридесет години, облечен в изискан костюм; носеше голям диамантен пръстен на едната си ръка, отблясъците от който играеха в очите ми, докато махаше с ръка в разговора, и ме караха да мисля за него с уважението, полагащо се на такъв важен джентълмен. Накратко, можеше да мине за това, което се нарича приятен тъмнокос мъж от издигнато семейство с вродено чувство за превъзходство.
Но каквото и да говореше, моят отговор беше само сълзи, леещи се изобилно и задавящи гласа ми, и добре, че беше така; тези сълзи ми служеха за оправдание, защото изобщо не знаех какво да кажа.
Гледката обаче го развълнува, както по-късно ми каза той, неустоимо и за да намали по някакъв начин силата на страданието ми, той извади портфейла си, помоли за перо и мастило, които хазяйката веднага му даде, плати до последния фартинг всичко, което тя поиска, заедно с щедър бакшиш, за който тогава не знаех, и като получи разписката, с много нежен жест ме накара да я съхранявам, като хвана ръката ми, в която бе пъхнал разписката, и я насочи към джоба ми.
Аз все още бях в състояние на глупаво объркване и меланхолично отчаяние, тъй като душата ми не можеше да се възстанови от силния шок, който бе получила, а междувременно, без да забележа кога, хазяйката беше излязла и аз останах насаме с непознатия джентълмен, но когато забелязах това, въобще не изпитах какъвто и да е страх, защото бях останала без сили и напълно безразлична към всичко.
Джентълменът обаче, който не за първи път се сблъскваше със случай като моя, ме притегли под претекст да ме утеши и първо избърса сълзите ми с кърпичката си, но те продължаваха да се стичат по бузите ми, после се осмели да ме целуне, аз от моя страна, нито се съпротивлявах, нито му съдействах. Седях напълно неподвижна и се чувствах като продадена чрез сделката, извършена пред очите ми, без да ме е грижа какво ще стане с клетото ми тяло, и неспособна да събера кураж, дух, живот, за да окажа поне малко съпротива, поне колкото подобава на скромния ми пол; позволявах му, като питомно животно, всичко, което господинът пожелаеше, и той продължи почти незабележимо, стъпка по стъпка, да си позволява все повече и повече, пъхна ръката си между нагръдника и пазвата ми и спокойно започна да ме опипва, без да среща съпротива, а понеже находката го зарадва повече, отколкото бе очаквал, продължи към крайното изпълнение на желанията си, взе ме на ръце и ме понесе, безжизнена и неподвижна, към леглото, на което внимателно ме положи и се забавлява, както му беше угодно, а аз почти не разбирах какво прави до момента, когато, излизайки от транса и безчувствието, усетих, че е в мен, а аз продължавах да лежа пасивна и непознала ни най-малкото удоволствие — мъртъв труп би показал повече признаци на живот. Веднага щом задоволи страстта си, без да се съобрази със състоянието, в което съм, той стана и, като пооправи дрехите ми, се зае с огромна нежност да успокоява пристъпа на угризение и лудост, който ме обхвана — със закъснение, признавам си — задето бях допуснала ласките на напълно непознат човек върху това легло. Скубех си косата, кършех ръце и се удрях по гърдите като полудяла. Но когато новият ми господар, защото вече го виждах в такава светлина, се опита да ме успокои, тъй като целият ми гняв беше насочен към мен самата — не смятах, че имам право да отправя към него каквото и да е обвинение — аз го помолих по-скоро с покорство, отколкото с гняв, да ме остави сама, да понеса страданието си в уединение. Това той категорично отказа да направи, защото, каза той, се боял, че мога да посегна на себе си.