Успях да хапна само половин яребица, изпих и три-четири чаши вино, понеже той ме убеди, че са необходими за здравето ми, но дали защото във виното беше сложено нещо или защото много малко бе необходимо, за да пламне естествената жар на моята природа, скоро започнах да гледам г-н Х. без стеснение и вече не изпитвах предишната неприязън; това съвсем не беше любов, а просто притъпяване на сетивата ми — бих изпитвала същото към който и да е друг мъж, ако бях попаднала в същите обстоятелства с него и той беше направил за мен, и с мен, каквото г-н Х. направи.
Не съществува, поне на земята, вечна тъга, и моята вече бе ако не към края си, то поне приглушена; сърцето ми — от дълго време претоварено с тревоги и злочестина, започна да се отпуска и отваря за разнообразие и веселба. Поплаках си малко, сълзите ме облекчиха, повъздишах и сякаш въздишките ми смъкнаха потискащия ме товар; изражението ми се смени и стана ако не чак щастливо, то поне спокойно и ненапрегнато.
Г-н Х., който беше наблюдавал, а може би и причинил тази промяна, знаеше твърде добре, че не трябва да я спира; почти незабележимо той намести масата между нас, донесе си стол, седна срещу мен и скоро започна, след като ме подготви с всякакви нежни думи, уверения и тържествени декларации, да ме хваща за ръцете, да ме целува и още веднъж заопипва пазвата ми, която, свободна в небрежно разхлабеното ми неглиже, сега задъхано пулсираше от възмущение и срам, че е така използвана от все още недобре познат мъж. Скоро той ми даде още по-сериозен повод да възкликна, като се приведе и плъзна ръка над жартиерите ми, оттам се опита да се добере до прохода, който по-рано беше открил отворен и неохраняван, но сега не можа да раздели стиснатите ми бедра; аз нежно се оплаках и го помолих да ме остави на мира, казах, че не съм добре. Но макар той да усети, че съпротивата ми е повече формална, отколкото истинска, реши да се откаже от постигане на целта си — да ме положи незабавно в леглото, като вместо това уведоми хазяйката, че ще се върне след час, когато се надявал да ме намери по-благосклонна към страстта му, отколкото съм сега. Аз нито се съгласих, нито отказах, но изражението ми и начина, по който приех това предложение, му показаха, че не се смятам дотам господарка на положението, за да кажа „не“.
И така, той излезе и ме остави, а само след минута-две, преди да успея да се овладея и да възстановя способността си за мислене, прислужничката дойде по нареждане на хазяйката с малка сребърна купичка, пълна с горещо вино и подправки, което тя нарекла сватбено питие и желаела да го изпия, преди да си легна, което аз съответно направих и веднага почувствах жега и огън да препускат като ловни кучета през всяка част от тялото ми; пламтях, парех и малко още ми трябваше, за да пожелая който и да е мъж.
Прислужничката, щом ме видя да си лягам, взе свещта и, като ми пожела лека нощ, излезе от стаята и затвори вратата след себе си.
Едва бе слязла по стълбите, когато г-н Х. внимателно отвори вратата и влезе с две запалени свещи, този път по нощна роба и шапчица; той пусна резето и това, кой знае защо, леко ме обезпокои, макар че го очаквах. Приближи се на пръсти до леглото ми и каза с тих шепот:
Моля те, мила, не се страхувай … Ще бъда много нежен и внимателен с теб.
После бързо свали дрехите си и скочи в леглото, но аз успях да го разгледам, докато се събличаше; имаше мускулесто тяло, яки нозе и рунтави гърди.
Леглото се разтресе от допълнителното натоварване. Той легна от външната страна, като остави свещите да горят, несъмнено искаше да удовлетвори всяко свое сетиво; защото щом ме целуна, отметна завивките и се загледа захласнато в мен, както лежах отвита в цял ръст и ме обсипа с целувки, без да пропусне никоя моя част. После коленичи между краката ми и смъкна долната си риза, като оголи изцяло косматите си бедра и твърдия насочен жезъл — червеноглав и вкоренен в гъсталак от къдри, които покриваха корема му чак до пъпа и му придаваха вид на четка от плът; скоро усетих, че навлиза плътно в мен; той вкара пирона до главата и не остави никакво разстояние, освен търкащите се косми от двете страни.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
Сега аз го имах, чувствах го и, задвижвайки се в мен, той скоро призова природата да се изяви в най-приятните си проявления, не можех повече да се сдържам, силата на живота се втурна механично към центъра на привличане и не след дълго, вътрешно затоплена и възбудена отвъд границите на поносимост, загубих всякаква въздържаност и се отдадох на силата на емоцията, бях просто жена и издавах онези звуци на удоволствие, които, в името на все още живата, вярна любов към Чарлз, ми се искаше да обуздая.