И все пак — о, каква огромна разлика имаше между усещанията, породени от чисто телесното привличане, от сблъсъка на половете, и онази сладка, яростна, неописуема наслада, която увенчава радостите на взаимната любов, където две сърца, нежно и вярно съюзени в едно, екзалтирано туптят, високо възнасят духа и душата и застават срещу смъртта, докато моментните желания на плътта просто пораждат страст, но бързо умират от пресищане.
Г-н Х., който не изглеждаше да се безпокои от подобна разлика, не ми остави време да си поема дъх, сякаш решил да докаже на всяка цена, че жизнеността му отговаря напълно на здравия му вид и след няколко минути беше готов да поднови атаката, като първо щурмува с буря от целувки, а после изпълни същото упражнение, както преди, с нестихнала жар и плам; така, поддържайки повтарящи се занимания, ме държа будна чак до сутринта, като през цялото време ми даваше пълната възможност да усещам допира на твърдите му бедра, квадратните рамене, широкия гръден кош, стегнатите мускули, накратко — мъжественост, която би минала за нелош образ на древен барон от времето, когато още са размахвали брадви, но чиято раса в днешно време е станала префинена и се е превърнала в деликатното модерно поколение на нашите мекотели младочета, които са бледи, красиви и мъжествени, почти колкото сестрите си.
Г-н Х., доволен, че утрото огря победните му действия, най-после ме остави да си почина, нещо, от което и той самият се нуждаеше; скоро и двамата потънахме в дълбок сън.
Макар и събудил се по някое време преди мен, той не посмя да обезпокои веднага покоя ми, но при първото ми размърдване, което беше около десет часа, бях длъжна да изтърпя още едно доказателство на неговата мъжественост.
Около единадесет г-жа Джоунс се появи с две купи гъста супа, които опитът ѝ в тези неща я бе подсетил да приготви. Тя отправи към мен щедри неискрени комплименти — празнословие на сводница, всъщност поздрави и двама ни, и макар че кръвта ми кипна, като я видях, аз потиснах чувствата си, загрижена за последствията от новата ми връзка.
Но г-н Х. ме освободи от притесненията, като не ме остави дълго да мисля. Той ми каза, че изпитва силна и искрена любов към мен и за да я докаже, за начало ще ме премести в по-удобна къща от тази, която по много причини е станала неприятна и дразнеща за мен, и ще се грижи най-нежно за мен, а за да не ми се наложи да давам някакви обяснения на хазяйката или да проявя нетърпение, докато той се върне, ми оставя портфейл с двадесет и две гвинеи в него, просто защото няма повече в себе си, обясни той, да разполагам с тях, докато ми даде още, след което се облече и излезе.
Щом си замина, бях обхваната от угризения, като при първи грях (защото любовта ми към Чарлз никога не ми бе изглеждала грешна). Чувствах се като понесена от порой, без да мога да стигна брега. Упреквах се за новото си познанство, за ужасната необходимост, за наложената ми благодарност и най-вече, честно казано, за моята разпуснатост и отклонение от правия път, откакто моят скъп Чарлз замина и сърцето ми стана плячка на черни, разяждащи мисли. Отново си спомнях с нежност и съжаление за моя първи и единствен любим и за нашата силна любов, и с огорчение разбрах, че вече не го заслужавам. За него бях готова да прося хляба си по целия свят, но се оказа, че аз, клетата, не притежавам нито кураж, нито почтеност, за да оцелея след раздялата ни.
Ако сърцето ми не беше предварително обвързано, може би г-н Х. щеше да бъде единственият господар над него, но мястото беше заето и само по силата на обстоятелствата той стана собственик на личността ми, чийто външен чар, всъщност беше единственият обект на неговата страст и затова любовта му, естествено, не можеше да бъде нито много изтънчена, нито много трайна.
Той се върна в шест часа вечерта и ме отведе в новата квартира, нещата ми бяха опаковани и пренесени с наемен файтон; раздялата с хазяйката, която така и така недолюбвах по доста причини, не предизвика в мен ни най-малко съжаление, а и на нея самата ѝ беше все едно дали ще остана или ще си замина, интересуваше я само печалбата.
Стигнахме до къщата, предназначена за мен, която беше на някакъв търговец, изцяло предан на г-н Х. по редица причини, който ни заведе на първия етаж, много изискано мебелиран; наемът беше две гвинеи на седмица, щях да живея с едно момиче — моя лична прислужница.
Г-н Х. остана с мен тази вечер, нахранихме се с ядене, донесено от съседната таверна, след което пийнахме една-две чаши за развеселяване и прислужничката ми помогна да си легна. Г-н Х. скоро ме последва и въпреки изтощението от предишната нощ, не ме остави на мира, беше горд, както ми каза, да влезе в задълженията си на домакин в новото жилище.