Но в същото време позволи да бъде довлечена до канапето, върху което падна след едно съвсем леко побутване, и тъй като моят джентълмен бе вече стъпил с единия крак в крепостта на нейната ДОБРОДЕТЕЛ, тя, както изглежда, реши, че няма смисъл да се защитава, че всяка съпротива ще бъде безсмислена, и той, замятайки полите ѝ върху лицето ѝ, което бе червено като божур, откри чифт набити, заоблени, здрави бедра, приятно бели; намърда се между тях и като насочи изваденото си оръжие, го пъхна в цепнатото място, което явно се оказа не така трудно за пронизване, както може би се бе ласкал в очакванията си (защото, между впрочем, тази хубостница беше напуснала селото си, след като родила копеле) и наистина, движенията му показваха, че се е разположил в твърде широко гнездо. Щом свърши, СКЪПАТА му скочи, смъкна полите си и приглади престилката и нагръдника си. Г-н Х. я изгледа глуповато, извади някакви пари, даде ѝ ги с безразлично изражение и ѝ каза да бъде добро момиче.
Ако бях влюбена в този мъж, нямаше да имам търпението да изгледам цялата тази сцена, щях да се втурна между тях и да изиграя „ревнивата принцеса отмъщава“. Но случаят не беше такъв, само гордостта ми бе наранена, не и сърцето ми, затова ми беше лесно да го гледам докъде ще стигне, без угризения на съвестта.
Най-малко изисканата от всички истории от този сорт току-що беше завършила и аз се оттеглих безшумно към спалнята си, където седнах да обмисля какво да правя. Първата ми идея беше разбира се да вляза при него и да му направя скандал, това щеше да успокои неприятните ми емоции и щеше да даде отдушник на раздразнението ми, но като размислих, реших, че не мога да бъда сигурна в последиците от такава стъпка, че може би е по-добре да се преструвам, че не знам нищо до по-подходящ момент, когато г-н Х. ще е уредил паричното ми положение, което още не бе сигурно, а ако сега му поискам обяснение и го ядосам, може да се лиша от всичко. От друга страна, провокацията изглеждаше твърде отвратителна и скандална, за да не помисля за отмъщение; при самата мисъл за това, малко се поуспокоих и доволна от плана, все още неясен в главата ми, почувствах, че се владея и мога да изпълня ролята си на нищо неподозираща, така че щом приключих с разсъжденията, на пръсти отидох до вратата към коридора, отворих я шумно, все едно че сега се връщам и след кратка пауза, като да си сваля нещата, отворих вратата към трапезарията, където заварих повлеканата да раздухва огъня, а моят верен пастир да се разхожда из стаята, подсвирквайки си с уста — спокоен и безгрижен, сякаш нищо не е станало. Не мисля обаче, че би могъл да се похвали, че се преструва по-добре от мен; нашият пол е известен с уменията си в това отношение. Той остана още малко, после се извини, че не може да остане през нощта и си замина.
Що се отнася до слугинята, след това, което се бе случило между нея и г-н Х., за мен тя вече бе провалена, не ми трябваха услугите ѝ, и след по-малко от четиридесет и осем часа, изнамерих такъв хубав повод да я изгоня с едноминутно предупреждение, че щеше да е странно, ако не го бях направила, и той не можеше да не го одобри или да види в него дори и най-малкото основание да заподозре истинския ми мотив. Какво е станало с нея след това, не знам, но какъвто щедър си бе, г-н Х. несъмнено ѝ е изплатил обезщетение и смея да твърдя, че не е поддържал повече връзка с нея, защото унижението му с подобно грубо същество беше просто внезапна похотлива забежка — виждайки яката гърдеста селянка, той бе действал като гладен човек или може би по-скоро като преситен, който се е нагостил с жилав говежди врат, просто за разнообразие.
Разглеждайки приключението на г-н Х. в такава светлина и доволна, че бях изгонила слугинята, сметнах, че съм постъпила правилно, но продължих да се измъчвам от въображаеми сцени на изневяра от негова страна и много леко щеше да му се размине, ако не бях пристъпила към по-нататъшни действия с цел да му отмъстя по съвсем същия начин.
И актът на отмъщението не закъсня. Преди две седмици г-н Х. беше наел на работа сина на един квартирант — много хубав младеж, току-що дошъл от провинцията, едва навършил деветнадесет, свеж като роза, добре сложен и с хубави крайници, накратко — чудесно оправдание да бъде харесан от жена, дори ако не ставаше дума за отмъщение, и наистина, всяка жена без предубеждения би го харесала, стига да имаше достатъчно ум и кураж да предпочете удоволствието пред гордостта.
Г-н Х. го беше облякъл с ливрея и главното му задължение, след като бе разведен из квартирата ми, се състоеше в това да донася или отнася писма и бележки между мен и господаря му и тъй като положението на държанка не е измежду най-вдъхващите уважение, дори у нископоставените, нямаше как да не забележа, че този младеж, който, предполагам, беше осведомен за отношенията ми с господаря му от другите прислужници, често ме гледаше с такъв срамежлив и объркан поглед, какъвто нашият пол веднага долавя и намира по-изразителен и трогващ от всякакви други декларации; фигурата ми изглежда го бе впечатлила и, какъвто беше невинен и скромен, не осъзнаваше, че удоволствието да ме гледа е любов или желание, но очите му, естествено палави, а сега възпламенени от страст, говореха много повече, отколкото той си представяше. Дотогава само бях забелязала, че е приятен на вид, но без ни най-малко да го пожелая, имах достатъчно гордост, за да се опазя от подобна мисъл, но г-н Х., проявявайки снизхождение към моята слугиня, която не представляваше и наполовина такова силно изкушение, ми даде опасен пример и сега аз започнах да гледам на този хубавец като на отличен инструмент за осъществяване на планираното ми отмъщение, защото трябваше да успокоя съвестта си, че не съм му останала длъжна.