С цел да проправя път към постигане на плановете си, три-четири пъти, когато младежът идваше при мен с бележки, аз успявах, сякаш случайно, да го приема легнала в леглото си или седнала край тоалетката си, като небрежно го оставях да види, уж без да искам, веднъж пазвата ми по-разголена, отколкото би трябвало да бъде, друг път косата ми — истинско украшение на главата ми, разпусната на естествени вълни, докато я реша, или пък изящен крак, докато си закопчавам жартиера, случайно откопчал се точно в този момент, което правех пред него без всякакви скрупули, и по такъв начин лесно създадох у него впечатления, благоприятни за моите планове, забелязвах го в блясъка на очите му и пламналите му бузи, към това добавих и няколко леки стисвания на ръката, докато вземах писмата от него — така подготвях почвата.
Като го виждах така развълнуван и разгорещен, аз го възпламенявах още повече, задавайки му някои насочващи въпроси, като например дали си има приятелка, тя по-красива ли е от мен, дали би могъл да обича жена като мен и други подобни; на които почервенелият глупчо, верен на природата си, отговаряше точно, както желаех, със съвършено непокварена невинност и с цялата непохватност и наивност на селското си възпитание.
Когато сметнах, че е узрял задоволително за приятния момент, който си бях наумила, един ден, когато го очаквах в определен час, взех мерки наоколо да няма никой, за да го приема, както планирах, и, точно според предвижданията ми, той дойде до трапезарията и почука на вратата, казах му да влезе и той влезе, като затвори след себе си. Тогава го накарах да залости вратата отвътре, уж иначе не може да стои затворена.
Бях се излегнала в цял ръст на канапето, където се разигра сцената с нежните радости на г-н Х., облечена неглиже в дреха, която падаше на свободни дипли по мен по най-изкусителен начин — никакви корсети, нито обръчи, изобщо нищо обременяващо. Той застана на известно разстояние, което ми осигури възможност да огледам този красив, добре оформен, здрав селски момък, цъфтящ в най-свежа младост; косата му, която беше съвършено черна и блестяща, падаше край лицето му в естествени къдрици и се подвиваше отзад, нови брич-панталони от ярешка кожа се впиваха така, че очертаваха формата на закръглените, яки бедра, бели чорапи, ливрея с дантели, фльонги на раменете — всичко това съставяше фигура, чиято красота и чиста плът не можеха да се скрият под дрехите, а тяхната гиздава спретнатост му придаваше особено очарование.
Наредих му да се приближи и да ми даде писмото, като същевременно изпуснах, уж по невнимание, книгата, която държах. Той поруменя и дойде близо до мен, за да ми даде писмото, което държеше, протегна ръката си, за да го взема, и очите му се заковаха на пазвата ми, която поради нарочната небрежност на облеклото ми, бе задоволително разголена — по-скоро засенчена, отколкото прикрита.
Като му се усмихнах, аз взех писмото и едновременно с това хванах ръкава на ризата му и нежно го придърпах към мен, той поруменя и се разтрепера; поради неговата срамежливост и пълна неопитност бе необходимо да го окуража по някакъв начин; сега тялото му беше наклонено към моето и, внимателно погалвайки гладката му голобрада брадичка, аз го попитах да не би да се страхува от мен, и като хванах ръцете му, ги поставих върху гърдите си и нежно ги притиснах. Гърдите ми по онова време бяха вече зрели и едри, така че, задъхани от желание, те се издигаха и спадаха на чести вълни; докосвайки ги, природата на момчето се възпламени и очите му отразиха огъня ѝ, а бузите му се оцветиха в тъмно-червено; неспособен да отрони и дума от щастие, възхита и стеснителност, той мълчеше, но целият му вид говореше, че душевното му състояние е достигнало задоволително ниво в резултат на моето обучение и че няма защо да се страхувам от разочарование.