Забелязах, че младият ми любимец беше още по-спретнато облечен, явно от желание да ми се хареса, което доказваше, че ме обича, а това, уверявам Ви, съвсем не ми беше безразлично.
Косата му бе гладко сресана, страните — румени, бельото му — чисто, тялото му — яко и пращящо от здраве; всичко това правеше от него изкусително за всяка жена парче и смятам, че само която няма никакъв апетит, не би се нагостила на воля с такава вкусна хапка, създадена от природата за украса на всяко изискано удоволствено меню.
ПЕТА ЧАСТ
Защо ли да потискам сега спомена за насладата, която получавах от това мило същество, от естествения му вид, от всяко негово движение, от непокварената му природа и от онези негови палави очи, или от топлите багри, с които кръвта оцветяваше свежата му кожа — всичко в него притежаваше един особен чар. О! Но, ще кажете, бил е момък от ниско потекло и не заслужава толкова похвали? Може и така да е, но пък беше ли моят произход и на йота по-благороден от неговия? Или, дори да бях много над него, не го ли въздига достатъчно неговата способност да дарява изключително удоволствие, на мен поне? Нека, който желае, да цени, уважава и възнаграждава изкуството на художници, скулптори и музиканти пропорционално на насладата, която получава от техните творби, но на моята възраст и с моя вкус за удоволствия, вкус, създаден от самата природа, талантът да доставя удоволствие, с който природата е надарила някои красиви мъже и жени, представлява за мен най-ценната от всички заслуги, в сравнение с която разпространените предразсъдъци в полза на титли, благороден произход, почести и други такива, са от по-нисък ранг. Може би красотите на тялото щяха да се ценят по-високо, ако се купуваха или раздаваха като титли? Но аз, чиято философия произхожда изцяло от приятния център на сетивата ми, и която бях направлявана от мощния инстинкт за телесно наслаждение, едва ли бих се колебала в своя избор.
Възвишените разсъждения на г-н Х. за произход, наследство и благоразумие ме поставяха в подчинено положение спрямо него, което съвсем не внасяше хармония в любовния ни концерт, а и той изглежда не смяташе, че си заслужава да смекчи своето чувство за превъзходство, докато с онова момче бях по-близо до нивото на взаимност, където тържествува любовта.
Каквото и да говорим, истината е, че хората, които харесваме, да не кажа обичаме, най-много, са тези, с които се чувстваме най-добре и най-свободни.
С това момче, цялото любовно изкуство на което се състоеше в изпълнението на самия акт, можех, без да се измъчвам от страхопочитание и ограничаване, да дам свобода на радостта си и да измислям най-различни форми на ухажване и любовна игра; той бе неуморим и на всичко откликваше с готовност. И досега с най-голямо удоволствие си спомням за нашите лудории, весели караници и палави шеги с това току-що оперено петле, страстно увлечено от играта, но още неочупено до степен на рутина, и наистина, кой по-добре от него можеше да изиграе „Поход в гората“ или с по-голямо право да претендира за „Сърцето на дивеча“.
И така, той се приближи до леглото ми и докато ми предаваше бележката, забелязах как цветът на лицето му се променя и очите му се озаряват от радост, че ме вижда в положение, благоприятно за най-смелите му желания, сякаш предчувствайки играта.
Аз се усмихнах и му подадох ръка, а той коленичи и страстно я целуна (жест, продиктуван му единствено от любовта — тази велика учителка). След размяна на няколко въпроса и смутени отговора, го попитах дали би дошъл при мен в леглото за малкото време, през което можех да дръзна да го задържа. Това беше като да попиташ човек, умиращ от глад, дали би хапнал от най-вкусното блюдо на земята. След което дрехите му бяха свалени за миг и той, все още изчервявайки се от новата свобода, се мушна под завивките, които повдигнах, за да влезе, и сега беше в истинско легло с жена — за първи път в живота си.
Започнахме с обичайната нежна подготовка, превъзходна не по-малко от същинското удоволствие, към което тя предразполага, създавайки почти разрушително нетърпение да се достигне по-скоро до финалния момент, до сцената на блаженството, в която актьорите са така доволни от ролите си, че желаят да останат завинаги в тях.
Когато достигнахме задоволително ниво за по-нататъшни занимания, след много целувки, игри, пощипвания, опипване на гърдите ми, сега заоблени и пълни, и тази част в мен, която бих могла да нарека врата на пещ поради невероятната горещина, която пръстите му разпалваха в нея, моят млад любовник, придобил смелост, палаво хвана ръката ми и я постави върху мощния си инструмент, който се издигаше, твърд и напрегнат, право нагоре и който, заедно с прилежащата му отдолу част — безценната торбичка за бижута — представляваше грандиозна гледка, наистина! Размерите му, излизащи извън всяка норма, за кратко подновиха страховете ми.