Чувайки това, г-н Х. наведе за кратко глава, но мигновено се овладя и ми каза, доколкото си спомням, следното:
Госпожице, признавам, че имам своята вина, както и че успяхте да обърнете нещата в своя полза. Но за мен е под достойнството ми да обсъждам с хора от вашия произход огромната разлика между моята и вашата ситуация, достатъчно е, че ви позволявам да се защитите. Не смятам, че имате право да ме укорявате, и не ме интересуват отношенията ви с този негодник. Да подновя връзката си с вас не мога, оскърблението е твърде силно. Давам ви една седмица да приберете принадлежностите си, можете да задържите всичко, което съм ви подарил, и тъй като не възнамерявам повече да се виждам с вас, ще уредя сметките с хазяина и ще оставя при него петдесет гвинеи, които ще получите при заминаването си, надявам се ще оцените това, че не ви оставям в по-лошо положение, отколкото бяхте преди или в което заслужавате да бъдете. Укорявайте себе си сега, че то не стана по-добро.
После, без да ми даде време да отговоря, се обърна към младежа:
За тебе, галантния ухажор, ще се погрижа в името на баща ти. Градът не е място за лековерни глупаци като тебе. Още утре потегляш, заедно с един от моите доверени хора, обратно на село, там ти е мястото, за да не се развалиш.
След тези думи той тръгна да излиза, аз се хвърлих в нозете му, но опитите ми да го задържа бяха напразни. Той ме отблъсна, макар да изглеждаше силно развълнуван, и поведе Уил със себе си, който, смея да кажа, се предаде много лесно.
И ето отново бях на произвола на съдбата, изоставена от един джентълмен, когото наистина не заслужавах. През цялата седмица до излизането ми от жилището, опитвах как ли не — с писма, молби и какви ли не хитрости, да го склоня, но нищо не можах да сторя, той остана непреклонен. Присъдата му не подлежеше на обжалване и единственото, което ми оставаше, беше да се подчиня. Скоро след това той се ожени за благородна дама със състояние и чух, че бил безупречен съпруг.
А бедният Уил беше незабавно върнат на село при баща си — дребен фермер, и само четири месеца по-късно някаква млада вдовица, съдържателка на хан, заможна и в пари и в имот, го харесала, а най-вероятно и предварително запознала с тайните си прелести и те се оженили. Сигурна съм, че бракът им е щастлив, поне по една причина, добре известна на мене.
Макар че много исках да се видя с г-н Х. за последно, преди да си замина, по негово нареждане бяха взети такива мерки, че това бе невъзможно; иначе сигурно щях да се опитам да го задържа, без да пестя нито обещания, нито нищо, само и само да си подсигуря удоволствието да остана с него. Той остави дълбока диря в живота ми, не ми беше лесно да го забравя или заменя; не става дума за сърцето ми, но съм доволна от цялата си душа, че нищо по-лошо, а както се развиха нещата, струва ми се, и нищо по-добро не му се случи.
Макар че желанието да продължа удобния си живот ме накараха отначало да положа усилия да си върна г-н Х., аз всъщност бях толкова лекомислена и неразумна по онова време, че много по-лесно приех провала си, отколкото се полагаше, но аз никога не го бях обичала и това, че ме изостави, ми даде свободата, за която често копнеех, така че скоро се утеших и даже започнах да се самолаская, че с такава стока като младостта и красотата ми надали дълго ще чакам купувач, който да ми осигури издръжката, и гледах на необходимостта да си пробвам късмета с лековата радост, вместо с отчаяние.
Междувременно няколко от познатите ми сестрички, които научиха за нещастието ми, дойдоха да ме засегнат с неискрени думи на утешение. Повечето от тях отдавна ми завиждаха за охолния живот, който водех, и макар да нямаше ни една, която да не заслужава да е в моето положение, и сигурно някоя скоро щеше да се окаже в такова, лесно се забелязваше, как тайно се радват, че съм изпаднала в немилост и дори, че съжаляват, дето с малко ми се е разминало. Ах, необяснимата злоба на човешкото сърце! Тя не познава граници и класи.
Но с приближаването на времето, когато трябваше да реша как ще я карам по-нататък и къде ще живея, г-жа Коул, дискретна жена на средна възраст, с която ме бе запознала една от сестричките, научавайки за положението ми, дойде да ми предложи съветите и услугите си, и тъй като я уважавах повече от всяка друга моя позната, аз се вслушах в предложенията ѝ. Както се оказа, в цял Лондон не бих могла да намеря нито по-лоши, нито по-добри ръце, в които да се оставя — по-лоши, защото тя бе съдържателка на публичен дом и за нея нямаше нито едно безсрамие, което не би ме посъветвала да извърша, стига само клиентите да го пожелаят, нито един начин за доставяне на удоволствие, дори до степен на разюздана похотливост, което да не ми препоръча с най-голяма охота; по-добри, защото никой нямаше по-голям опит от нея в света на порока и можеше както да ме посъветва, така и да ме предпази от най-лошите опасности в нашата професия, и още нещо, рядко срещано: тя се задоволяваше с умерена печалба от услугите, които предлагаше и нямаше нищо общо с онези хищни същества, каквито бяха повечето от нейния бранш. Всъщност тя бе от благороден произход, но поредица от нещастни обстоятелства я довели до тази работа, която извършваше донякъде по необходимост, донякъде по избор, тъй като нямаше друга жена, която така да се радва, когато работите ѝ вървяха добре, просто заради удоволствието, че се справя добре, и така да разбира от всички тънкости на занаята; поради всичко това си бе извоювала специално положение в града и приемаше само високопоставени клиенти, за удовлетворяване на чиито желания разполагаше с подбрани дъщери (така наричаше онези, които благодарение на обучението и съветите ѝ, се справяха много добре), които редовно подменяше със свежо попълнение.