Тази сръчна благородничка, на чиято закрила сега се оставях, имаше всички причини да е доволна от решението на г-н Х. — неин добър и уважаван познат, в деня, определен за излизането ми от квартирата, изпрати една своя приятелка да ме заведе на новото място — до магазина на един майстор на четки на улица „Р…“, близо до Ковънт Гардън, досами къщата, в която живееше тя самата, новото ми жилище беше използвано от доста време като дом на жени за удоволствие и хазяинът беше свикнал с навиците им, всъщност, той държеше само да получава редовно наема, всичко друго му бе безразлично.
След като получих петдесетте гвинеи, които ми бяха обещани от г-н Х. при раздялата ни, принадлежностите ми — на стойност не по-малко от двеста паунда — бяха прибрани в сандъци и натоварени на товарна кола, и аз скоро ги последвах, като учтиво си взех довиждане с хазяина и семейството му, с които никога не се бях сближавала, така че не изпитвах тъга от раздялата, и все пак, самата мисъл, че заминавам, наля със сълзи очите ми. Оставих едно благодарствено писмо до г-н Х., и чак тогава осъзнах, че раздялата ми с него е невъзвратима.
Бях освободила прислужницата си предния ден, не само защото ми беше дадена от г-н Х., но и защото подозирах, че малко или много, имаше пръст в разкриването ми.
Скоро стигнахме в жилището, което, макар и не така красиво обзаведено, нито толкова просторно, като онова, което напуснах, беше не по-малко удобно, при това на половин цена, и се намираше на първия етаж. Сандъците ми бяха разтоварени благополучно и внесени в апартамента, където моята съседка и господарка, г-жа Коул, ме чакаше заедно с хазяина, пред когото ме представи в най-благоприятна светлина като човек, от когото може да бъде абсолютно сигурен, че ще получава редовно наема — и най-големите добродетели на света нямаше да натежат повече в моя полза.
И така, разположих се в апартамента, оставена напълно на себе си, свободна да правя каквото си искам в този град, стига да мога да се справя с насрещните течения, а последиците от това, заедно с приключенията, които преживях в упражняване на новата си професия, ще съставят съдържанието на следващото ми писмо, защото наистина е време да сложа край на това.
Оставам Ваша:
…………
ВТОРО ПИСМО
ШЕСТА ЧАСТ
Госпожо,
Отложих продължението на историята си, за да си позволя кратка почивка, като се надявах, че преди да поискате да научите останалото, ще ме освободите от задължението да се изповядвам, тъй като пълната искреност нанася дълбоки рани върху самоуважението ми.
Представям си колко досадно и уморително е било за Вас да проследявате тези еднообразни случки и да срещате определени изрази, неделими от тема като тази, чиято основа е, по естеството на нещата, вечно една и съща, в каквито и форми да се облекат ситуациите, просто няма начин да се избяга от едни и същи картини, образи и фрази. Разбирам, че неудобството прераства в неприязън, когато думи като РАДОСТ, ПЛАМ, ЗАХЛАС, ЕКСТАЗ и други такива патетични термини, така приятни и обичайни при УПРАЖНЯВАНЕ НА УДОВОЛСТВИЕТО, се обезсмислят и загубят своя истински дух и енергия поради честотата, с която неизбежно се появяват отново и отново в повествование, където тези УПРАЖНЕНИЯ фактически представляват целият разказ. Ще трябва следователно да приема Вашата искрена преценка, осланяйки се изцяло на разрешението Ви да продължа разказа си, в колкото и неблагоприятна светлина да ме представя той, като очаквам Вашето въображение и чувствителност да допълнят образа, ако не успея да предизвикам ясни картини пред очите Ви, и да съживят цвета на потъмнелите от честа употреба изрази.