Выбрать главу

Общият ни пол, възраст, професия и външен вид скоро стопиха разстоянието помежду ни и ние се почувствахме така, сякаш се познаваме от години. Те ме разведоха из къщата и ми показаха апартаментите си, всяка своя, обзаведени удобно и дори луксозно, и най-вече просторния салон, където редовно идвал оркестър и ставали превъзходни увеселения, на които момичетата вечеряли с кавалерите си и си позволявали палави шеги на воля, нищо че иначе се ръководели от строги правила да бъдат скромни и независтливи, това бил моментът да наваксат всяко ограничение, което през останалото време им се налагало. Създателите и поддръжниците на такива тайни институции сигурно са се опитвали да възстановят златния век на удоволствията, преди невинността им да бъде така несправедливо дамгосана със срамни имена на позор и вина.

Щом се стъмни, магазинът бе затворен, за да се отвори школата за удоволствия, при което маската на привидна скромност бе смъкната изцяло и момичетата се отправиха след съответно повикване при мъжете, с които ги свързваше не само интерес, но често и нежни чувства, защото г-жа Коул следеше никоя от тях да не се отдава безразборно, а само на мъже, които отговарят на характера и настроението им. Накратко, това беше най-безопасното, най-благовъзпитаното и същевременно най-разпуснатото място в града, където всяка свобода бе позволена, стига да не нарушаваше добрия тон, а скромността ни най-малко не пречеше на свободата, при практикуването на която в този дом бяха постигнали рядкото и трудно умение да уравновесяват и помиряват изискаността на вкуса и удовлетворяването на най-чувствените страсти.

На другия ден, след като прекарахме предобеда в приятни разговори и наставления от страна на новите ми познати, слязохме за обяд, и г-жа Коул, като председател на този клуб, ми даде допълнителни впечатления за начина си на управление, събуждащ нежна любов и уважение към нея. У нея нямаше никакво насилие, нито студенина, нито раздразнителност, още по-малко ревност, всичко бе непресторена веселост — лека и ободряваща. След обяда г-жа Коул, заобиколена от младите дами, ме информира, че вечерта ще се състои церемонията по приемането ми в тяхното задружно сестринство, при която ще стане и лишаването ми от фиктивна девственост от подходящ за целта клиент.

Веднъж попаднала на това място, нещо повече — безкрайно очарована от новите си приятелки, аз бях готова без колебание да приема всяко тяхно предложение и казвайки им го, бях обсипана с целувки и комплименти като одобрение на кротостта ми и добрата ми природа. За тях сега бях „сладкото дете“, което показва „добра воля“, а не „превзета срамежливост“, щяла съм да стана „гордостта на дома“ и други подобни.

След като въпросът бе уреден по този начин, младите жени оставиха г-жа Коул да разговаря насаме с мен; тя ми обясни, че тази вечер ще бъда представена на четири нейни много добри приятели, с единия от които ще имам удоволствието да прекарам „първата“ си нощ, след това ме увери, че и четиримата са млади и много симпатични, безупречни във всяко отношение, че са сред редовните клиенти и поддръжници на дома и правели щедри подаръци на момичетата, казано без заобикалки, те били основателите и покровителите на този сарай. Не че нямала други клиенти в определено време, но тях посрещала с по-малко почести отколкото тези четиримата, и не си правела труда да съблюдава точния етикет, например, на нито един от тях не би се опитала да ме предложи като девственица, единствено един от щедрите благодетели заслужавал този подарък.

Въпреки трепета и приятните емоции, които това обещание за удоволствие, защото като такова го възприех, събуди в мен, аз, вярна на женската си природа, се престорих, че имам някои задръжки и че ако трябва да постъпя така, то е само защото моята покровителка го изисква, като добавих, че може би е време да се прибера в апартамента си и да се облека подходящо за първата среща.