Внезапният преход от страх към удоволствие ме накара да се почувствам объркана и прималяла, желанията напълно ме превзеха, а може би и жегата допринасяше за това, така че без малко щях да припадна. Изобщо не знаех какво точно ми се иска, единствената ми мисъл беше, че щастието ми ще дойде от едно такова приятно създание като този младеж, но едва ли имаше и най-малка вероятност да се запозная с него или някога да го видя пак и това попарваше мечтите ми и превръщаше желанията в мъки. Все още наблюдавах с най-голямо внимание този омагьосващ ме обект, когато изведнъж той потъна. Бях чувала за схващане на мускул като причина за удавяне дори при най-добри плувци и въобразявайки си, че нещо такова се е случило сега, след като бях изпитала невъобразима нежност към този непознат младеж, която бе превъзмогнала страховете ми, аз скочих и се хвърлих към реката, движена от подлудяваща тревога за него и мъчително желание да го спася, макар че не знаех как и по какъв начин да го направя, но можех ли в този миг на страх и страст да разсъждавам? Всичко стана за няколко мига, успях да стигна до брега и отчаяно се заоглеждах наоколо, но от него нямаше и следа, от ужас и отчаяние съм припаднала и трябва да съм била в несвяст известно време, защото внезапно усетих силна болка в недрата си и се събудих; бях страшно изненадана да се намеря в прегръдките на този същия млад джентълмен, когото се бях устремила да спасявам, но който се бе възползвал от безпомощното ми състояние и бе почти приключил с навлизането си дълбоко в мен, а аз, изнемощяла от трепетите и тревогата, които преди малко бях изживяла и смаяна до онемяване от силната изненада, сега нямах сили нито да викам, нито да се освободя от здравите му прегръдки, преди той да стигне докрай, лишавайки ме от девственост. Но струята кръв и цялостното ми състояние (както ми каза по-късно, когато неуправляемият му бяс се поуспокои), го разстроили така дълбоко, че сърце не му давало да ме остави и да си замине, както лесно можел да направи в други обстоятелства. Все още лежах обезпокоена, кървяща, онемяла, неспособна да се надигна и потрепервах като ранена яребица, готова да припадна още веднъж при вида на стореното с мен. Младият джентълмен коленичи до мен, целуваше ръцете ми и със сълзи на очи ме молеше да му простя, като ми предлагаше да ме възмезди с каквото е по възможностите му. Сигурно, ако имах сили да викам или да мъстя жестоко, щях да успея; това насилие бе извършено при утежняващи вината му обстоятелства, за които той и не подозираше, излизаше, че на импулса да спася живота му дължах съсипването на моя.
Но как бързо преминават страстите от една крайност към друга! И колко малко се съобразяват с разума ни! При вида на моя мил престъпник — моята първа любов, превърнала се внезапно в първа омраза, коленичил край мен и мокрещ със сълзи ръцете ми, сърцето ми се изпълни с милост. Той все още беше чисто гол, но скромността ми бе вече твърде наранена, за да се шокира при тази гледка, която иначе би ме изпълнила с ужас; накратко, гневът ми бързо се изпари и любовта отново се завърна, така че реших да му простя. Упреците, които му отправих, бяха изречени с най-мек тон, очите ми срещнаха неговите с блясък, изразяващ повече нега, отколкото укор, така че той можеше да се досети, че прошката не е отчайващо далече, и все пак остана в поза на подчинение, докато не произнесох съвсем ясно оправдателната му присъда, от която след пламенни молби, декларации и обещания, просто нямах сили да го лиша. Веднага след това, макар и със страх да не би пак с нещо да сгреши, той се осмели да ме целуне по устните, а аз нито се дръпнах, нито възразих, само му напомних за неговото варварско отношение, а той се оправда, ако не за пълно оневиняване, то поне за смекчаване на вината си, че не е и подозирал моята девственост, което беше прието от пристрастния съдия, в какъвто се бях превърнала.
Оказа се, че потапянето му под водата, което погрешно бях сметнала за удавяне, не било нищо друго, освен умело гмуркане, за каквото не бях чувала или най-малкото не бях се заслушвала, ако е било споменавано, а той беше толкова добър в задържане на дъха си, че още не се бе показал, когато стигнах брега, а щом подал главата си, ме видял излегната край реката и първата му мисъл била, че някаква млада дама си прави шегички с него, понеже допреди малко там нямало никой. Той се доближил и открил, че съм в несвяст, и тогава, объркан и незнаещ какво е станало, ме грабнал на ръце и ме отнесъл в лятната вила, вратата на която била отворена; там ме положил на една кушетка и се опитал да ме свести, както ми се закле най-искрено, но от докосванията по различните ми части, изложени неохраняеми пред очите му, така се запалил, че не можел повече да удържи страстта си, при това му хрумнало, че може би припадъкът ми е престорен, и така, изкушен от тази ласкаеща мисъл и подложен на, както самият той каза, нечовешко изкушение, подсилено от уединението и привидната безнаказаност на опита му, повече не бил в състояние да се владее. Оставил ме за кратко, колкото да залости вратата и се върнал с удвоено желание при плячката си и като ме намерил все още безчувствена, ме нагласил, както на него му е удобно, а аз нищо не съм усещала, лежала съм като умряла, докато болката, която ми причини, ме разбуди точно навреме, за да стана свидетел на триумфа му, който не можех да предотвратя, и за който сега вече не съжалявах, защото както си говорехме, гласът му звучеше все по-сладко в ушите ми, близостта на този нов и интересен обект ме изпълваше с наслада, постепенно започвах да възприемам нещата в друга светлина и споменът за нараняването се стопи. Младият джентълмен скоро забеляза симптомите на помирение в омекналия ми поглед и побърза да заздрави примирието с разтапящо-огнена целувка, която се пренесе в сърцето ми и оттам в новооткритата област на Венера, почувствах се така разнежена, че не можех да му откажа нищо. С изкусни милувки и нежности той успя да ме утеши за преживяната болка и да събуди в мен най-приятни очаквания на бъдещи удоволствия, но докато скромността ме караше да отбягвам очите му и да отклонявам погледа си от неговия, неволно съзрях онзи пакостлив инструмент, който сега, очевидно дори за мен, която нямах с какво да го сравнявам, беше започнал да възстановява способността си за подновяване на действията и растеше обезпокоително, допрян, несъмнено преднамерено, до една от ръцете ми, която невнимателно бях отпуснала, но сега той приложи такава бавна тактика и нежна прелюдия, че възвърналата ми се страст, подтикната от необичайните обстоятелства на уединение и запалителните докосвания на голите му красоти, накрая се отдадох на властта на сетивата си и той получи безмълвното ми поруменяло съгласие да удовлетвори отново желанието си, след като бе откъснал най-свежия цвят, докато още бях в несвяст.