Но тези самотни занимания само засилваха объркването ми и разгаряха огъня, на който се топях. Още по-зле стана, когато, поддавайки се на нетърпимото дразнене, което ме измъчваше, се научих да хващам с пръсти онази мъничка част и да си играя с нея безкрай. Понякога неутолимата възбуда и желанието ме караха да се мятам върху леглото и да разтварям бедра, сякаш в очакване на дълго търсеното облекчение, после, откривайки, че всичко е илюзия, отново ги затварях и ги стисках до болка — пламнала и изтощена. Накратко, това дяволско нещо, обхванато от горещите пламъци на безумни желания, ме караше да водя живот, в който нямах спокойствие нито денем, нито нощем. Малко по-късно направих още едно откритие, което ми се стори от огромна важност — пръстите ми наподобяваха донякъде формата на обекта, за който копнеех и аз мушнах един от тях с огромна наслада, макар и не без болка, докъдето можех, дефлорирайки се по този начин сама, и като побесняла продължих да си доставям удоволствие по този начин, докато падах бездиханна на леглото в разтапящ любовен транс.
Но честата употреба притъпява усещането и аз много скоро стигнах до заключението, че това сухо и незначително гъделичкане е само жалко подобие на истинското удоволствие и че вместо да ме успокои, то само засилва огъня в мен.
И по инстинкт, и от това, което дочувах по сватби и кръщенета, вече знаех, че само мъжът притежава средството, което може да смири този бунтовен метеж, но както бях наглеждана и пазена, нямаше как да стигна до него и точно това беше, както по всичко изглеждаше, най-непреодолимият проблем; и аз непрекъснато напрягах ума си да измисля някакъв начин да избегна майчината си бдителност, за да удовлетворя страстното си любопитство и копнежа си по такава истинска и неизпитвана наслада. Най-сетне ми се удаде случай. Един ден, докато обядвахме у едни наши познати заедно с възрастната дама, която живееше под наем на първия етаж в нашата къща, някаква спешна поръчка наложи майка ми и наемателката да потеглят незабавно за Гринуич; двете вече се бяха приготвили, когато не знам какво дяволче ми прошепна да се престоря, че имам главоболие, за да не тръгна с тях на път, който изобщо не ме блазнеше. Повярваха ми и майка, малко неохотно, се съгласи да замине без мен, но ми даде строги нареждания да се прибера право в къщи, придружена от една вярна стара слугиня, която прислужваше в магазина (сред прислугата ни нямаше мъже ).
Щом се прибрахме, казах на слугинята, че ще полегна на леглото на наемателката, тъй като моето не беше оправено, като ѝ заповядах да не ме безпокои, защото единственото, от което се нуждая, е пълна почивка. Това нареждане по-късно ми оказа неоценима услуга. Влязох в спалнята, развързах корсета и, полусъблечена, легнах върху завивките на леглото. Тук се отдадох на познатите си занимания — разглеждах се, опипвах се, радвах се на тялото си и се мъчех да измисля някой по-необичаен прийом за самоопознаване и получаване на удоволствие, но изтерзана от липсата на това непознато нещо, до което нямах достъп, каквото и да правех, само напразно се възпламенявах и засилвах желанията си до болка, а средството за задоволяване го нямаше и нямаше, и аз хапех пръстите си от безсилие. След това, изтощена от преследване на илюзии, които най-чувствителната ми част презрително отказваше и искаше нещо истинско, след силните копнежи и напрегнатите надлъгвания с природата, от крайната възбуда, до която бях стигнала, се замаях и потънах в неспокоен сън, през време на който продължавах да се мятам и гърча така, че ако някой ме видеше, би помислил, че присъства на любовна сцена. И не щеш ли, наистина се оказах в такава, защото, събуждайки се от краткия сън, намерих ръката си обхваната от дланите на млад мъж, коленичил до леглото край мен, който ме молеше да простя смелостта му. Това беше синът на наемателката, който влязъл, без слугинята да го забележи, в стаята на майка си и ме видял заспала на леглото ѝ; тогава първата му мисъл била да се оттегли, но в следващия миг бил задържан от сила, която би могъл да си обясни, но не и да преодолее.