Любовникът ѝ, по-точно любимият ѝ, седна на леглото до нея и обгръщайки нежно шията ѝ, я целуна пламенно по устните, с което видимо я запали и настрои за следващата сцена, той продължи да я целува, като същевременно леко я буташе назад, докато главата ѝ се озова на възглавницата, сега той беше върху нея. След това, сякаш отгатнал нашите желания или може би за свое удоволствие и като знак на гордост, че притежава това невъобразимо красиво същество, той разкри гърдите ѝ и ги докосна — о, с каква всеотдайност и преклонение! О, колко фино моделирани бяха те! Малки, заоблени и прекрасно бели, с деликатна кожа и мънички зърна като две розови пъпки, най-сладките розови пъпки на красотата! Когато насити очите си, положи устни върху тези близначета-хълмчета с най-голяма наслада, после продължи надолу.
Краката ѝ все още допираха земята, когато той с най-нежно внимание, сякаш боейки се да не я обиди или шокира, бавно започна да надига фустите ѝ, в следващия миг, като по сигнал, Луиза и Емили, обзети от палаво настроение, хванаха всяка по един крак и ги вдигнаха високо, широко отворени. Така пред очите ни се разкри най-прекрасната гледка на женските прелести. Компанията, с изключение на мен, ги беше виждала не веднъж, и въпреки това, всички изглеждаха така поразени, изненадани и очаровани, сякаш ги виждаха за първи път. Такава красота има привилегията да изглежда вечно нова. Бедрата ѝ бяха дотолкова съвършени, че само малко повече или по-малко плът по тях, би нарушила безупречната им симетрия. Но това, което безкрайно обогатяваше гледката и украсяваше закътаното ъгълче, образувано там, където те се срещат под възможно най-мекото, заоблено чисто бяло коремче, беше миниатюрната бразда, направена от природата между двете надигнати лехички с пухкав мъх. Не, нищо на света не може да бъде по-изящно изработено от този срез, а тъмнеещата сянка на мекия мъх около него му придаваше трогателна топлота, нежен завършек, не, невъзможно е да се опише с думи, нито да се нарисува. Нейният истински влюбен кавалер, който беше останал захласнат и погълнат от гледката достатъчно дълго, за да можем и ние да ѝ се насладим (без никак да му се зловиди нашия интерес!) най-сетне се зае с материалната част на удоволствието и като дръпна ленената си риза, която досега закриваше собствените му прелести, изложи на показ нещо така огромно на размер, че заслужаваше да бъде обявено за истински военен герой. Той самият впрочем беше съвършен джентълмен, при това в силата на младостта си. Заставайки между краката на Хариет, които все още бяха вдигнати и разкрачени широко от двете ѝ приятелки, с едната си ръка той полека разтвори устните на тази чувствена уста, чудо на природата, а с другата прихвана оръжието си и го насочи надолу към съблазънта; по такъв начин устните, задържани отворени, поеха широката коралова глава и като я намести вътре, той постоя малко така, а момичетата отпуснаха постепенно краката, докато те обгърнаха хълбоците му и се задържаха там, и сега, сякаш за да удължи насладата, той започна да навлиза съвсем бавно, инч по инч, докато инструментът му потъна докрай в меката лаборатория на любовта, а мъхът на двамата се допря и отърка един в друг. Междувременно ние наблюдавахме огромния ефект от преливането на огромната му енергия в момичето — колкото по-надълбоко навлизаше той, толкова повече пламенееше и сияеше тя. Лицето ѝ и цялото ѝ тяло се оживиха, нежната руменина на бузите ѝ потъмня до наситен кармин, естествено искрящите ѝ очи засветиха десетократно по-силно, доскорошната леност бе изчезнала и сега тя цялата трептеше и се движеше. В този миг той нежно я затисна и прикова под себе си така, че да не може да мърда, и задвижи бавно тежкото оръдие напред-назад, докато тя — развълнувана, напрегната и неспособна да се сдържа повече — се мъчеше да се освободи и да отговори на забързващите му движения; в следващия момент напиращото удоволствие я доведе до състояние на непоносима наслада и тя внезапно се изтръгна от здравата му прегръдка, размята ръце и крака като в гърч, а той от своя страна още повече ускори тласъците, дишайки спазматично; двамата размениха горещи въздишки и кратки измъчени стонове, очите им се стрелкаха невиждащи — налице бяха всички ясни признаци на доближаващия сладък край. И той дойде; баронетът поведе екстаза и тя веднага се присъедини, сякаш прихващайки симптомите от него, те сляха устни в огнена целувка, той изпадна в агонията на блаженството, при което извърши още няколко трескави движения, а тя му отговори с изблик на нежни отзивчиви движения, докато една последна тръпка пробяга по крайниците им, слети в едно, и те се отпуснаха неподвижни, останали без дъх, умиращи от сладка наслада, и тогава изведнъж нейните клепачи затрептяха, а погледът ѝ се отправи нагоре, така че само бялото на окото просветна, устата ѝ се открехна безпомощно с език, отпуснат зад долната редица на белите ѝ зъби, докато рубинените ѝ устни грееха ярко червени. Как да не се загледаш? Любимият ѝ я хвана в ръце и я разтърси, тя дойде на себе си, после той трепна още веднъж, отделяйки последната капка, и двамата се целунаха с израз на напълно задоволени желания, но вечно жадна любов.