С този благороден и приятен младеж преживях прекрасни мигове. Той беше решил да ме задържи за себе си, поне за така наречения меден месец, но престоят му в Лондон се оказа по-кратък, баща му, който заемаше някакъв пост в Ирландия, внезапно го повика при себе си. Бях готова да го последвам, веднага щом се установи там, както самият той предложи, но нещата се развиха другояче: в Ирландия го запознали с подходяща партия за женитба — приятно на вид и заможно момиче — и той естествено избра по-мъдрото решение, но дори в този момент се погрижи за мен, изпращайки ми щедър подарък, който обаче не можа да компенсира загубата му и да намали искрената ми мъка по него.
Това събитие стана причина и за създаването на празно място в нашето малко общество и г-жа Коул, предвидлива и старателна както винаги, удвои усилията си да го запълни, като ми потърси, след като плановете ѝ за разиграване на картата с мнимото ми моминство пропаднаха, някакво утешение за настоящето ми „вдовство“; трябваше само да се появи подходящият човек.
Но изглежда съдбата ми е била сама да си намирам, каквото търся, макар отскоро да бях на пазара.
Почти един месец мина в общи радости с моите приятелки, които, според правилата, приети в този дом, за разнообразие понякога се отдаваха на прегръдки и милувки една с друга (междувременно баронетът изведе Хариет и я настани в отделна къща), но аз избягвах под различен претекст техните нежности, без да им давам повод за оплакване, всъщност моята резервираност не беше резултат от нежелание, нито от отвращение, истинската причина да се държа настрана беше намерението ми да не се намесвам в избора и пристрастията на моите приятелки, които макар и външно да не показваха ревност, може би тайно завиждаха на външния ми вид, във всеки случай, показваха предпочитания към моята особа, а аз не исках да създавам дрязги между тях. Така, обичана от цялата компания, продължих да живея там, докато един ден, около пет следобед, като влизах в магазина за плодове на „Ковънт Гардън“, за да купя трапезни плодове за мен и младите жени, ми се случи следното.
Докато се пазарях за цената на това, което исках, забелязах, че ме наблюдава някакъв млад джентълмен, чието богато облекло привлече вниманието ми, иначе в него нямаше нищо особено — беше блед, елегантен и с много слаби крака. Не беше трудно да разбера, че се интересува от мен, защото ме гледаше, без да отмества поглед, и скоро се доближи близо до кошницата, край която бях, и плати първата предложена цена. Сигурно ме помисли за скромно момиче, защото не носех нито пера, нито други украшения, с които се кичеха публичните жени, а само сламена шапка, бяла рокля и чисто бельо — и най-вече, видът ми бе някак естествено скромен (дори и днес не съм лишена от този си вид, въпреки всичко, което съм практикувала), така че нищо не му подсказваше с какво се занимавам. В следващия момент ме заговори, а аз поруменях, сякаш от това, че не го познавах, с което още повече го отдалечих от истината, и отговорих леко объркана и смутена, като същинска невинна девойка. Той реши, че е разчупил леда и продължи с няколко насочени въпроса и аз вложих толкова наивност, простота и дори детинщина в отговорите си, че той, който ме бе харесал от пръв поглед, не намери никакви основания да се усъмни в мен и вече бе готов да се закълне в моята скромност и неопитност. Накратко, мъжете, веднъж хванати в капана на нашите прелести, се оказват невероятно лековерни, колкото и да се гордеят с превъзходството си, нещо повече — най-мъдрите сред тях най-много оглупяват по жените. Един от въпросите му беше дали съм омъжена. Отговорих, че съм твърде млада и не съм и мислила още за това. Що се отнася до моята възраст, скрих една година и се представих за ненавършила седемнадесет, а за това с какво се занимавам, му казах, че съм учила занаят при една шапкарка в Престън и съм дошла в града при своя родственица, която се оказала починала и сега живея и прислужвам на една друга шапкарка тук в града. Това последното не беше много добре измислено, но той го прие за чиста монета под влияние на растящата страст, която му бях вдъхнала. След като успя да научи от мен, много умело, както сигурно смяташе, името на господарката ми и адреса на жилището ми, той ме натовари с най-редки и най-скъпи плодове и аз си тръгнах, замислена върху последиците от тази случка.