Междувременно от краткия поглед, който успях да му хвърля, ми стана ясно, че насреща ми стои човек, който далеч не отговаря на изискванията за сила, необходима за справяне с непокорни девици; видът му беше доста слабоват, а тенът — болезнен, вместо да изглежда като як доброволец, готов за бой, той приличаше по-скоро на болник, насила пратен на тежка служба.
Струва ми се, че нямаше и тридесет, но апетитът му вече бе така намалял, че се възбуждаше само от най-пикантни ястия, а пък тялото му, по начало недостатъчно здраво, бе изтощено и съсипано от непрекъснато прекаляване с удоволствия, които бяха свършили работата на шестдесет лета върху пролетта на живота му, оставяйки му все пак огъня и въображението на младостта — всичко това неумолимо го тласкаше по нанадолнището към пропастта.
Лягайки, той сграбчи завивките, в които се бях увила; позволих му да ги изтръгне от ръцете ми и сега лежах открита, както ме искаше, беззащитна не само за атаките му, но и за оглед на чаршафите, където се бях мятала в опитите си да се защитя и ясно можеше да види, че няма никаква нагласена подготовка, макар че, в интерес на истината, той се оказа не така стриктен в огледа, както бях очаквала от опитен практик като него. Той разкъса долната ми риза, ядосан, че толкова време скриваше гърдите ми от погледа ми, както и най-важното авеню, но иначе във всяко отношение се държа с уважение и нежност, без да получи от мен съответното, поради характерната ми роля. Трябваше да изиграя всички страхове, опасения и дори ужас, които се предполага, че изпитва едно съвършено невинно момиче, попаднало за пръв път с гол мъж в леглото. Затова не получи нито една целувка, която не си е извоювал, двадесет пъти махах ръцете му от гърдите ми, чиято твърдост сигурно задоволи очакванията му за недокосвана стока. Но тъй като постепенно ставаше все по-нетърпелив, накрая не издържа и се хвърли отгоре ми и се опита да ме изследва с пръст, при което аз се оплаках горчиво, казах му, че не съм очаквала да прави това с тялото ми … че съм съсипана … не знам какво става … трябва да стана, да се махна оттук …, а в същото време стисках здраво бедрата си и нямаше сила, поне у него, способна да ги разтвори. Имах предимството да командвам и моите, и неговите движения и затова измамата се осъществи като по ноти. Междувременно инструментът му, който беше от онези размери, дето се хлъзгат навътре и навън, без да ги усетите, се беше втвърдил и сочеше право към онази част, която сключените ми бедра бяха залостили и разбирайки най-сетне, че със сила нищо няма да постигне, той прибягна към молби и убеждения, на които аз отговарях засрамено и боязливо, че се страхувам да не ме убие …
Господарю! … Не бива така … никога не са ми правили такова нещо … не виждате ли колко страдам? … — всичко това изречено с най-детински жалостиво-хленчещ тон, който ми се струваше подходящ за изразяване на невинност и ужас.
Най-накрая все пак се престорих, че отстъпвам на пламенната му настойчивост в думи и действия и едва-едва разтворих бедра, колкото да докосне процепа с върха на инструмента си, но щом се опита да го вкара, аз се извъртях рязко настрани и изпищях, толкова силно, сякаш ме е пронизал в сърцето, при което го отхвърлих от мен, както необязден жребец отхвърля ездача си. Това явно го ядоса, но съвсем не защото се дърпам, напротив, готова съм да се закълна, че така още по му харесвах, личеше си как всяка трудност му доставя удоволствие, дори да го наранява. Разгорещен вече до степен, нетърпяща повече отлагане, той пак ме яхна и ме замоли да имам малко търпение, като ме галеше и успокояваше с какви ли не думи и уверения, че ще ми даде каквото поискам, и тогава аз се престорих, че омеквам и негодуванието ми от това, което ми прави, намалява, така че му позволих да разтвори бедрата ми и да опита пак, в това време очите ми зорко следяха движенията му и точно щом се допря до процепа, пак се дръпнах с писък, сякаш усещам нетърпима болка — обстоятелство, което не пропуснах да придружа със съответните жестове и оплаквания, че ме боли … че той ще ме убие … сигурно ще умра … такива бяха най-честите възклицания. Но сега, след повторния опит, който с нищо не му беше помогнал да влезе, напрежението му се повиши до такава степен, че му бе невъзможно да спре или да се владее, и той внезапно тласна със все сила, което ме свари почти неподготвена, и се намърда в предната част на отвора, откъдето обаче скоро бе жестоко изхвърлен отново, не без съпътстващите силни викове и възклицания, сякаш болката ме е накарала да забравя напълно, че някой може да ме чуе. Не ми беше трудно да забележа, че той е предоволен, поради предполагаемите причини за страданията ми и нещо повече, нямаше да е по-щастлив, ако веднага бе влязъл във владение. Излизаше, че с моята фалшива девственост го докарвах до по-висше блаженство, отколкото ако наистина бях девица. Докато се боричкахме така, той се изпразни, така че временно пооблекчен, отново се зае да ме утешава, окуражава и всячески да се опитва да ме предразположи да понеса още един опит, подготовката и събирането на сили за който започна с докосвания и алчни погледи по цялото ми тяло, задоволството си от което изрази с възторжени похвали и целувки, положени навсякъде, беше като замаян от гледането, пипането и играта с отделни мои части. Но силата му не се връщаше и неведнъж той стигаше до портите и почукваше, без да е в състояние да влезе. Чудех се дали някога изобщо ще успее, дори да разтворех широко портала, той пък не се притесняваше, защото си мислеше, че си нямам понятие от естеството на нещата и доста време измъчи и себе си, и мен, преди да успее да възобнови атаките с някакви изгледи за успех, дотогава го поизпотих здраво; най-сетне рано сутринта — задъхан, плувнал в пот и изтощен, той постигна половинчат успех при втория си сериозен опит, навлизайки някъде до средата, докато аз виках и се оплаквах от огромната му сила и чудовищния размер на това, което ще ме разцепи и убие. Накрая, грохнал от толкова атлетически занимания, моят шампион започна да показва признаци на крайна отпадналост и неотложна нужда от почивка. Целувайки ме с много нежност, той на секундата заспа, а аз, щом се уверих, че нищо не вижда и не чува, нито пък ще се разбуди от движенията ми, се заех да изпълня съветите на г-жа Коул за усъвършенстване знаците на девствеността ми.