В четирите ъгъла на леглото, точно в основата на дървените колони, имаше по едно малко чекмедженце, така изкусно вградено в резбованата дървения, че и най внимателния поглед можеше да го пропусне, тези чекмедженца се отваряха и затваряха с докосване на пружинка и във всяко от тях беше поставена стъклена чашка, пълна с предварително подготвена течна кръв и потопена в нея гъба, за използването на която бе достатъчно само да протегна ръка, да я извадя и да изстискам между бедрата си количество, доста по-голямо от необходимото за спасяване на псевдодевичата ми чест, след което да я поставя обратно на мястото ѝ и да щракна пружинката, унищожавайки всяка следа и възможност за разкритие — за всичко това стигаше четвърт минута и нямаше значение от коя страна се намирам, тъй като и четирите тайни скривалища бяха заредени да са ми под ръка. Вярно наистина, че ако се бе събудил точно в този момент, най-малкото щях да потъна в земята от срам, но пък той не се събуди и аз си знаех, предвид мерките, които бях взела да го изтощя, че шансът да ме хване бе хиляда към едно в моя полза.
Сега напълно успокоена и без да се страхувам, че може да ме заподозре, аз се опитах да поспя, но не можах, защото бях нещо неспокойна, а и скоро моят джентълмен се събуди и като се обърна към мен, показа, че няма намерение да уважи почивката ми: защото целувките и прегръдките му говореха, че е готов за нови битки; аз се престорих, че сега отварям очи и се оплаках, че ме безпокои и че имам силни болки. Нетърпелив за удоволствия, обаче, и за постигане на пълен триумф над девствеността ми, той с думи се опита да преодолее съпротивата ми и да ме уговори за още малко търпение; и аз, тъй като си бях подсигурила белезите от победното му насилие, си позволих да го изслушам спокойно, макар да си мислех, че няма да е зле да го помъча още малко. Продължих да стена и хленча, че ме боли, че не мога да понеса повече … какво ми е направил … това е нещо лошо … той е лош … ах, какъв лош господин! В този момент той съзря бедрата ми, ризата ми и чаршафите, изцапани с кръв, която той помисли за обилен девичи излив вследствие от неговото полунавлизане — убеден и въодушевен от гледката, той изпадна в буйна радост и екзалтация. Илюзията бе пълна, в главата му не се появи друга мисъл, освен че е дълбал в неотваряна мина, и тази едничка мисъл, доказана по безупречен начин, го накара да удвои нежността си към мен: започна да ме целува в екстаз, да ме успокоява и да ме моли да му простя за болката, която ми е причинил, казваше, че това е нещо временно, че най-лошото вече е минало и че с малко постоянство и кураж, бързо ще се оправя и след това вече ще изпитвам само най-голямо удоволствие; малко по малко аз му позволих да ме убеди и предавайки се, бавно разтворих бедра, давайки му свобода за достъп и той внимателно навлезе, докато аз правех всичко възможно чрез умело извиване и гърчене да му създам изкуствено затруднение, така че да напредва инч по инч с най-големи усилия и през цялото време мъчително се оплаквах, докато най-сетне, влагайки все сили в начинанието, той напълно успя да нанесе, както си въобразяваше, последния смъртоносен удар на девствеността ми, давайки ми повод да надам ужасен вик, докато той триумфираше като петел с пляскащи крила, качен върху кокошка; той продължи да преследва удоволствието си и то скоро нарасна, подсилено от мисълта за пълната победа, до степен на разтапяне, а аз лежах под него и изпълнявах ролята на дълбоко наранено, останало без дъх, уплашено, съсипано момиче — вече не девица.