Може би Ви се иска да знаете дали не съм изпитала някакво удоволствие? Уверявам Ви, че никакво или почти никакво, наистина, малко преди самия край изпитах нещо, беше слабо, механично усещане, резултат от дългото боричкане и честото дразнене на моите чувствителни части, но то не беше истинско удоволствие, защото първо на първо, аз не харесвах този човек, комуто бях позволила да ме прегръща по чисто търговски причини и второ, не бях очарована от ролята, която трябваше да играя, каквито и извинения да си измислях в мое оправдание, но все пак именно тази моя безчувственост ми помогна да бъда господарка на ума и сетивата си и да успея да изпълня успешно измамническия номер.
Възстановила се най-накрая, уж от неговите нежни утешителни думи, целувки и прегръдки, аз го укорих, че ме е съсипал, но моите жалби само добавяха към задоволството му, че е успял да извърши замисленото, малко по-късно, макар и с недостатъчен устрем, той реши да пристъпи отново към работа, но аз категорично отказах всякакви по-нататъшни опити под предлог, че силно ме боли, че не ще мога да понеса още един опит — така ласкаех самочувствието му, а всъщност исках да го пощадя, защото виждах, че е останал съвсем без сили. Тогава той любезно ми пожела да си отдъхна и излезе, освобождавайки ме за миг от досадното си присъствие, в следващия момент при мен влезе г-жа Коул, повикана от него, за да се запознае с безупречните доказателства за моята девственост, което тя с най-голяма радост направи.
Можете да се досетите как жена с нейния опит и характер използва положението, за да го обсипе с укори — смесица от срам, гняв и съчувствие към мен, и най-вече колко доволна остана, че всичко завърши добре, за последното, вярвам, беше напълно искрена. Сега, след като отпаднаха доводите, които бе изложила пред него, за да го накара да остане в дома ѝ през първата нощ, като например естествения момински страх от прекарване на нощта в чуждо жилище насаме с непознат господин, тя се обърна към мен със съвет да ходя при господина винаги, когато ме повика, без обаче да напускам работата си, за да се опази къщата ѝ от скандал, и да не се страхувам, че няма да си намеря добър съпруг. Всичко това изглеждаше разумно на мистър Норбърт, комуто и през ум не мина, че ако тя не желае той да идва в дома ѝ, то е за да не открие с какво всъщност се занимават момичетата, за него важното беше, че съветите ѝ напълно отговаряха на собствените му желания. И така, той си тръгна, оставяйки ме да си почина напълно заслужено, г-жа Коул излезе да го изпрати, извеждайки го незабележимо от дома си, след което се върна при мен и ме поздрави за успеха. Вярна на принципите си, тя отказа да вземе от парите, които бях изкарала, и сега вече разполагах с едно истинско малко състояние.
Отново бях държанка, както преди, и редовно получавах съобщения от мистър Норбърт по определен човек, когото винаги пресрещах и бях достатъчно внимателна да не дам никакъв повод за съмнение относно отношенията ми с г-жа Коул, а и мистър Норбърт беше така изцяло отдаден на разкоша и градските развлечения, че нямаше време да се занимава със собствените си проблеми, камо ли с моите.
Съдейки от собствения си опит, мога да кажа, че няма по-добре платени или по-гледани държанки от тези, които имат омаломощени от разврат или възраст любовници; неспособни да любят, те усещат, че жената трябва да бъде задоволена по някакъв начин и я обсипват с хиляди дребни нежности, подаръци, милувки и доверяване на тайни, полагайки най-голямо старание да компенсират природната си немощ, и в това търсене на начини за доставяне на изтънчени удоволствия прибягват до какво ли не, за да събудят задрямалите си сили и да излъжат природата, като в крайна сметка още повече влошават състоянието си. Тяхното нещастие е, че след като раздразнят жената с опипване, палави закачки и чувствени движения и достигнат до някакво немощно удоволствие за себе си, те в същото време разпалват пожар в обекта на страстите си, който сами не могат да потушат, и по такъв начин тласкат жената да търси облекчение в ръцете на друг, който да довърши започнатото от тях, така те, без да осъзнават, стават сводници на любимките си за намиране на по-енергично и задоволяващо изпълнение; защото жените, особено от нашия вид, колкото и благосклонни да се показват, винаги запазват една независима територия вътре в себе си, нещо като душевна кралска резиденция, която се ръководи от свои закони, един от които е никога да не бъркат намеренията с действията.