Мистър Норбърт се оказа такъв неприятен случай: макар да се кълнеше, че ме обича безкрайно, никога не можеше да стигне до главното наслаждение с мен без дълга, разнообразна и уморителна подготовка, оставяйки ме след това едновременно изтощена и възпламенена.
Понякога искаше да лежа съблечена чисто гола на килима до камината и ме разглеждаше повече от час, като ме караше да се въртя във всички посоки, после ме целуваше навсякъде, дори и в най-тайните места. Пръстите му бяха много нежни и когато ме галеше или проникваше в мен с пръст, достигах до истинска лудост, след което за съжаление следваше краткотрайна ерекция и преждевременно воднисто изпразване като подигравка на желанията, разпалени в мен.
Една вечер, на връщане от дома му в състояние на повишена възбуда, която жезълът му бе твърде слаб да успокои, завивайки край ъгъла на улицата, бях застигната от млад моряк. Облеклото ми, както винаги, бе спретнато и чисто, а в походката ми предполагам е имало нещо неспокойно поради обърканите ми чувства. Внезапно той ме сграбчи и без да се церемони, ме целуна страстно и сладко. Първата ми реакция беше гняв и възмущение от грубостта му, но щом го огледах, отношението ми се промени, защото той беше висок, мъжествен, хубав и в тяло, и в лице, така че вместо да се развикам, аз се обърнах към него с тих глас и го попитах какво иска, а той със същата откровеност и живост, с каквато започна, ми отговори, че предлага да ме почерпи чаша вино. Сигурно ако бях в по-спокойно състояние на кръвта, а не под влияние на разбудените си желания, щях да му откажа без колебание, но някак си без да разбера как и защо, дали поради настойчивите желания в мен или поради фигурата му, или неочакваните обстоятелства, или ако щете поради комбинацията от всичко това, бях обзета от любопитство да видя как ли ще свърши тази случка, в която имаше странна тръпка за мен от това, че с мен се отнасяха като с обикновено улично момиче, и аз мълчаливо се съгласих, накратко — подчиних се не на разума си, оставих се напълно на сетивата си, съгласих се да бъда повлечена от този боен кораб, който ме обгърна с ръце така, сякаш винаги ме е познавал и ме заведе в най-близката таверна, където ни настаниха в едно малко странично помещение. Тук той дори не дочака да донесат поръчаното вино, а се нахвърли върху мен, разтвори нагръдника ми и оголи гърдите ми, които жадно целуна с бързината на крадец, страстта му не търпеше церемонии, а и без това мястото не бе подходящо за такива, нямаше никакви удобства — два-три почупени стола и една разкривена маса представляваха цялото обзавеждане. Без да му мисли много, той ме притисна към стената и задигна фустите ми, извади оръжието, размаха го пред мен — истински здрав клин, и се захвана за работа с цялото нетърпение и устрем, събирани вероятно през дългото време на пътуването му по океаните. Аз застанах в поза на ездач и се постарах да му помогна да влезе, но нещо все пак не му хареса и той смени стратегията: вдигна ме и ме положи по лице върху масата така, че главата ми остана извън ръба, после задигна фустите и разкри задните ми части пред слепия си, настървен водач; той навлезе между бедрата ми и, чувствайки, че не уцелва точната врата, а отчаяно чука на другата, аз му казах за това.
Ууф, душицо! — каза той. — В буря пристан не подбирам!
Все пак смени посоката, слезе по-надолу и го намести където трябва и като го вкара мощно, се задвижи напред-назад като побеснял, и така ме възпламени и подпали, че както бях предразположена, когато го срещнах и развълнувана от случилото се, още в началото се загубих в разтапяща сладост и, конвулсивно стискайки го, извлякох от него изобилен изблик, който засили моя екстаз — съвършеното сливане на желанията ни ме заля като потоп и едновременно сгря като горски пожар.