Г-жа Коул ми разказа това не като предложение да извърша услугата; тя знаеше, че съм достатъчно самостоятелна и не се нуждая от пари в момента, обаче изкушението да изпитам нещо необичайно внезапно ме накара да приема работата; не че някога бях изразявала или чувствала и най-малкия импулс или любопитство да позная вкуса на удоволствие, което обещава и доста болка, нито бях одобрявала подобни насилнически методи. Какво тогава беше това? Струва ми се, че освен някакъв чудноват, неочакван и за мен самата каприз, освен желание да експериментирам с нещо ново, съгласието ми бе и резултат от желание да покажа на г-жа Коул колко съм храбра, както и да я освободя от по-нататъшни грижи да търси подходящ човек. Съответно, аз я изненадах и зарадвах с откритата си и безрезервна привързаност към нея и същевременно ѝ спестих неудобството да откаже услуга на познатия си.
Моята добра г-жа Коул беше обаче толкова загрижена за мене, че се опита всячески да ме разубеди, но каквито и аргументи да излагаше, аз още повече настоявах, докато моята упоритост я освободи от угризения, че се предлагам, само за да ѝ помогна или да ѝ се харесам. Примирявайки се с благодарност, г-жа Коул ме увери, че ако не е болката, на която ще трябва да се подложа, тя не би имала никакви скрупули да ме ангажира за тази сделка, но затова пък ще бъда щедро възнаградена и тайната — напълно запазена, така че няма опасност да стана обект на одумки; тя, за разлика от простите хора, които гледали с присмех на подобни занимания, смятала доставянето на удоволствие, от какъвто и сорт да е то, за най-висша цел, стига да е доброволно, и по-скоро съчувствала на такива нещастни хора, отколкото да ги вини, тъй като те са жертва на сили, които не могат да овладеят, а вкусовете им — необичайни, дори отвратителни, са се развили независимо, надделявайки над всякакви разумни убеждения, точно както на някои деликатни стомаси им се повдига при вида на обикновено месо, но го приемат, приготвено пикантно с много подправки в ястия, които на свой ред биха отвратили много хора.
Стоях и я слушах, без да имам нужда от предисловия и насърчение — вече бях дала думата си и бях твърдо решила да изпълня задълженията си. До настъпването на нощта необходимите наставления за това как да се държа и какво да правя ми бяха дадени, а трапезарията надлежно приготвена и осветена; там беше въведен младият господин в очакване да му бъда представена.
Г-жа Коул съответно ме представи, бях в леко неглиже, подходящо, според нея, за упражненията, които щях да изпълня — най-фино бельо и изцяло бели дрехи: фусти, чорапи и сатенени пантофки, като жертва, водена за жертвоприношение, а тъмнокестенявата ми коса, пусната на свободни къдрици над раменете ми, създаваше приятен контраст с цвета на облеклото ми.
Щом г-н Барвил ме видя, той стана прав с видим израз на задоволство и изненада, поздрави ме и попита г-жа Коул как е възможно такова деликатно същество доброволно да се съгласи на страдания и сурови мерки, каквито прилагал той. Тя му отговори с подобаваща любезност и прочитайки в очите ми нетърпение по-скоро да ни остави сами, излезе, след като го посъветва да бъде по-умерен, защото ми е за първи път.
Докато те си разменяха любезности, вниманието ми бе привлечено от фигурата на този нещастен млад джентълмен, който така неразбираемо бе осъден да получава удоволствието си, примесено с бой, като момче, което учителят налага с пръчка, за да се учи по-добре.
Беше изключително рус, с гладка кожа и изглеждаше на не повече от двадесет, макар че се оказа три години по-голям, отколкото го помислих при първата ни среща, може би дължеше младежкия си вид на леко пълното си тяло и ниския ръст, а закръгленото му, свежо лице щеше да е досущ като това на бога Бакхус, ако я нямаше онази странна и необичайна за такова мило лице сянка на строгост, да не кажа суровост, която го лишаваше от лъчезарността, необходима за пълната прилика. Облеклото му беше безупречно чисто и без никакви украси, много по-скромно, отколкото подобаваше на богат човек като него — липсата на показност беше неговият стил.