Щом г-жа Коул излезе, той ме покани да седна до него, а лицето му се освети от най-сладка нежност и добронамереност; по-късно, когато опознах характера му, разбрах как бързо сменя израженията си от едната крайност в другата — резултат от обичайното му състояние на конфликт със себе си или нехаресване на собствената си личност, задето е поробена от такъв отвратителен навик — нещо като фатална предопределеност по рождение, която го бе обрекла на неспособност да изпита удоволствие, без да му бъде причинена силна болка, докато най-накрая постоянно роптаещото му съзнание не стъпка суровата маска, сковала чертите му, която бе съвсем чужда на истинския му характер.
След като ми се извини и ме насърчи да мина през изпитанията, които ми готви, с кураж и постоянство, той се изправи край камината, а аз отидох да донеса инструментите за дисциплиниране от килера. Това бяха няколко пръта, всеки направен от няколко стегнато вързани брезови пръчки, които той взе, опипа и разгледа с най-голямо удоволствие, а аз — с втрисащо предчувствие.
Другото пособие, което двамата заедно извадихме от килера, бе дълга и широка пейка, покрита за омекотяване с възглавници; сега всичко бе готово и той свали сакото и жилетката си, а мен накара да разкопчая бричовете му, да навия ризата му високо над кръста и да я подпъхна, за да не се свлича, докато правех това, погледът ми естествено се плъзна към онзи своенравен малък господар, в чиято чест се правеха всичките тези приготовления; той изглеждаше почти потънал в тялото му, върхът му едва-едва се показваше над къдравите кичури, с които е покрита тази част, точно както малко птиче наднича от тревата.
Като разкопчах жартиерите му, той ми ги даде, за да го завържа с тях за краката на пейката — обстоятелство, необходимо не толкова, предполагам, против евентуалното му бягство, колкото като част от играта, правилата на която той сам си бе измислил.
Заведох го до пейката и, според правилата, го накарах насила да легне върху нея, което той се съгласи да направи, но не без да изиграе нежелание и колебание преди това, след което легна по корем и се кротна да го вържа, вързах хлабаво една ръка и един крак, подпъхнах пак ризата му високо над кръста, а бричовете му смъкнах до коленете и сега той лежеше с напълно разкрити задни части — гладки, розови и заоблени, издигащи се над две пълни бедра, готови да посрещнат мъчението.
Аз застанах над него, хванала един от прътите и следвайки напътствията му, го наложих десет пъти, без да спра, с възможно най-голямо старание и като вложих колкото сила имах в ръката си, гледайки как месестите полукълба потръпват всеки път, но той самият не показа по-голямо безпокойство, отколкото някой омар, хапан от бълха. Междувременно с тревога наблюдавах изненадващо жестоките следи, които останаха: всеки удар бе обелил кожата на тези бели възвишения и сега те бяха силно зачервени, някои от резките дори кървяха със ситни капчици, а по други се виждаха тънки парченца дърво, забити в кожата. Всъщност нямаше защо да се чудя, като се имаше предвид зеленината на клонките, силата на ударите и гладката опънатост на кожата върху тези чувствителни части.
Бях така трогната от жалната гледка, че от сърце съжалявах за предприетото и бях готова да се откажа, мислейки, че му стига толкова, но той ме замоли с нетърпение да продължа и аз го ударих още десет пъти, после седнах да си почина и да огледам кървавото дело. Накрая, претръпнала към гледката, най-вече поради неговото безразличие към страданието, продължих да го дисциплинирам през равни интервали, докато забелязах, че започва да върти и гърчи тялото си по начин, който ясно показваше, че причината не е болката, а ново и властно усещане; любопитна да узная какво е то, в една от почивките се доближих и се загледах в движенията на корема му срещу възглавницата отдолу, после погалих незасегната част от гърба му и пъхнах ръката си под бедрото му, където нещата бяха напреднали и то доста, защото инструментът му, който ми се бе сторил незабележим, или най-малкото незаслужаващ внимание, сега, благодарение на болката върху задните му части, бе достигнал огромен, дори плашещ ме размер и несравнима твърдост, а главата му пълнеше цялата ми шепа. И когато, извивайки се, докато се гърчеше, той откри пълна гледка към това чудовище, видях, че представлява нещо като кръгло бяло филе от най-крехко месо, което също като собственика си, бе набито и късо — повече дебело, отколкото дълго, но щом усети ръката ми там, той ме замоли още по-горещо бързо да продължа с бичуването, иначе никога няма да стигне до последния стадий на удоволствието.