Можете да се досетите каква жалка гледка представляваха тези мои нежни възглавнички — зачервени, възпалени и раздрани по ужасен начин и как, без да бях изпитала никакво удоволствие, трябваше да изслушам комплиментите, благодарностите и закъснелите ласки на този, който ми причини болката.
Облякох се що-годе прилично, след това дискретната г-жа Коул ни донесе вечеря, която би направила чест и на кардинал, заедно с най-отбрани вина; тя постави всичко пред нас и отново си излезе, без да каже дума, без да се усмихне, без ни най-малко да наруши уединението ни, което бе странно и тайнствено, но в този момент наистина не можехме да допуснем трето лице до компанията си.
Седнах, без никакво желание, срещу моя касапин, защото като такъв го виждах сега, и наблюдавах с безразличие веселото му, доволно изражение, което бе обида за мен. Но след малко, от необходимост да се възстановя все пак, пийнах чаша вино и хапнах малко и така постепенно се съвзех, а когато и болката започна да намалява, почувствах, че доброто настроение се връща при мен; той забеляза промяната и се постара да направи всичко възможно, за да ме окуражи и развесели, и наистина успя.
Но едва бяхме свършили с вечерята, когато с мен настъпи още една промяна и тя бе направо невероятна: внезапно бях обзета от силно, дразнещо гъделичкане, което просто не можех да сдържам, болката от бичуването се бе превърнала в нетърпима топлина, придружена от боцкане на хиляди иглички и такъв сърбеж, че ме принуди да въздишам, да търкам бедра и да се въртя неспокойно на стола си, много скоро тези знойни усещания преминаха в същинска буря, обхващайки изцяло подложените ми на дисциплиниране части и възбудата достигна до нетърпимо, свирепо жилене. Нищо чудно тогава, че в такова състояние, погълната от пламъци, които унищожаваха всяка въздържаност и почтеност, погледът ми натежа от най-силни желания и даде недвусмислен знак на сътрапезника ми за бедата, в която съм изпаднала, както и за това, че със всяка минута изпитвам все по-нежни желания към него поради необходимостта и надеждата да намеря някакво облекчение.
Г-н Барвил, комуто подобни усещания не бяха непознати, направи опит да откликне на нуждите ми, като за целта дръпна настрани масата и започна да ме опипва; макар и неумели, докосванията му мигновено поохладиха пожара в мен, но съвсем не колкото ми се искаше, тогава той се разкопча и се опита да раздвижи ленивия си инструмент, но изчервявайки се от неудобство, призна, че нищо не може да се очаква от него, ако не го взема в ръка и се опитам да съживя мудните му, задрямали сили, а още по-добре да освежа болката на неотдавна кървящите му рани; явно този уред притежаваше сила колкото такъв на малко момченце, освен ако не бъде шибан. Осъзнавайки, че за своя собствена облага ще трябва да се заема пак за работа, аз побързах да се съглася с желанието му и да изпълня ритуала, но този път в съкратена версия: той наведе главата си върху облегалката на стола, аз грабнах пръта и още при първите удари с радост забелязах, че обекта на желанията ми дава признаци на живот и скоро, като докоснат с магическа пръчица, се изправи в целия си величествен вид. Той се разбърза да ме облагодетелства и ме метна върху пейката, но задните ми части така силно ме заболяха при допира до твърдата повърхност, че се видях принудена да отменя приема на изумителната му глава. Станах и се опитах да поднеса задница на моя нападател, така че да му открия проход през задното авеню, но отново не стана: бе невъзможно да изтърпя плътен допир изотзад, защото при опитите си да си проправи път, коремът му болезнено удряше разранената ми, насинена плът. Какво да правим сега? И двамата загрели до нетърпимост, доведени почти до лудост; но в крайна сметка удоволствието е толкова изобретателно! Той ме съблече чисто гола, постави една широка възглавница от дивана на килима пред камината, подхвана ме нежно и ме обърна надолу с главата, и ето така, като ме държеше само през кръста в положение, което, вярвайте, съвсем не ми бе неприятно, качи краката ми на врата си за по-стабилно, при което ръцете ми опряха земята и косата ми се разпиля по кадифената възглавница, застанала следователно на глава и ръце, поддържана от него, и обгърнала го с бедра, пред погледа му се разкриваше цялата ми фигура, в това число кървавия театър на страстите ни, докато центърът на предната ми част предизвикателно зовеше усмирителя на бесовете си, който сега изглеждаше готов да изплати репарации за нараняванията на съседа ѝ. Но тъй като тази поза не беше от най-лесните, а и въображението ни, разпалено до край, не понасяше отлагане на действието, той с най-голямо нетърпение и усилие първо натисна с широката, подобна на огромен жълъд, глава, докато я намърда между устните, а след това с яростен тласък вкара целия ствол и заблъска като побеснял, а аз, съсредоточена в очакване на върховното удоволствие, вече не усещах нито болка от раните си, нито неудобство от позата, свръхразмерът на разпъващия ме уред ми доставяше безкрайна наслада, сега всичките ми усещания се бяха втурнали и събрали в една точка, където се връчваше наградата за изтърпяното; естественото природно облекчение настъпи много скоро вследствие на мощните усилия и напрежението; и моят кавалер впръска в мен инжекция, така препълнена с балсамена течност, че дразнещото жилене, което ме бе подлудило, окончателно се смекчи и успокои, донасяйки на сетивата ми най-сетне жадуваното спокойствие.