Така в крайна сметка приключението завърши много по-добре, отколкото бях очаквала, а моят кавалер, както можете да се досетите, не само не спести похвалите за търпението и сговорчивостта ми, но ми заплати с щедрост, която надмина и най-смелите ми предположения, без да се смята възнаграждението за г-жа Коул и подаръците за двете ни.
Никога повече не се съблазних обаче да пробвам повторно такова забавление, нито да използвам бичуване, освен на шега и съвсем леко; според мен, насилническите методи въздействат донякъде като испанска муха — наистина болката е силна, затова пък опасността не е голяма, освен това, ако нечий апетит е толкова отслабнал, че се нуждае от изкуствени възбуди, моят, обратното, винаги се е нуждаел по-скоро от обуздаване, отколкото от подтик.
След това рисковано приключение г-жа Коул стана още по-мила към мен, направо ѝ легнах на сърцето — в мене тя сякаш виждаше себе си на младини: безстрашна и винаги готова да премине през всяко, дори опасно, удоволствие. В искреното си старание да ми осигури още средства и наслади, а тя имаше развит нюх към двете, особено към първото, много скоро ѝ се отдаде случай да ме представи на поредния кавалер.
Това беше достопочтен, улегнал, сериозен възрастен джентълмен, който имаше странния обичай да разресва с най-голямо удоволствие дълга коса, така че аз напълно отговарях на вкуса му; той идваше винаги в часовете на тоалета ми, когато косата ми бе разпусната и го оставях да си играе с нея както му е угодно, съответно той прекарваше час-два в ресане, прокарвайки гребена през нея, навивайки къдриците ѝ около пръстите си, дори целувайки я и всичко това без никаква друга употреба на личността ми, нито каквито и да било своеволия, сякаш изобщо не съществуваше разлика в пола ни.
Друга негова странност бе да ми подарява по дузина бели ярешки ръкавици наведнъж, които собственоръчно ми поставяше, а после сваляше, като първо ги захапваше за крайчетата на пръстите — за такива сладникави нездрави развлечения старият господин плащаше повече, отколкото някои — за много по-важни и сериозни. Това продължи, докато не го събори пристъп на силна кашлица, след което повече не чух нищо за него и така се освободих от най-невинния си и безинтересен кавалер.
Можете да бъдете сигурни, че макар да водех такъв живот, аз запазвах скромността и въздържаността си, и не приемах ангажименти, в които печалбата не се комбинираше с удоволствие, можех да си го позволя, защото не ми се налагаше да си броя стотинките — очевидно бях участвала в подбрани сделки, бях се продавала скъпо на специални клиенти от най-висшите кръгове, бях дори глезена от съдбата, ако може така да се каже; освен това, с изключение на няколко необмислени импулсивни приключения, усвоих изкуството на себеуважението и полагах непрестанни грижи за здравето си, както и за свежестта на тена и фигурата си. Луиза и Емили не бяха на моето ниво, но дори и те стояха много по-високо от евтините леки жени, макар че две от приключенията им влязоха в противоречие с постоянния им характер; ще се опитам да ги опиша, започвайки от Емили.