Бях тръгнала на гости при Хариет в Хемптън Корт, каретата ме чакаше отвън, г-жа Коул щеше да пътува с мен, но спешна работа я задържа и аз потеглих сама; не бях изминала и една трета от пътя, когато оста на едно от колелата се счупи и трябваше да сляза. Не бях пострадала при инцидента, а отсреща на пътя имаше страноприемница с доста приличен вид, така че реших да вляза. Вътре ми казаха, че следващата карета се очаква да мине след няколко часа, които мога да прекарам на закрито; заведоха ме в скромна чиста стая на втория етаж, в която отседнах за времето до пристигането на следващия превоз.
Тук се развличах с гледане през прозореца и след малко видях малка карета с един кон да спира пред вратата, от нея слязоха с лека стъпка двама джентълмени, поне така изглеждаха, които влязоха, за да си починат малко от пътя, както си помислих, защото оставиха коня отпред, в готовност за тръгване. Не след дълго чух вратата на съседната стая да се отваря, те бяха въведени и след като дадоха някакви разпореждания, веднага я хлопнаха и залостиха отвътре.
Обзета от любопитство — съвсем не неочаквано за мен, защото това бе обичайното ми състояние, реших, без някакви специални подозрения, да видя как изглеждат и да наблюдавам поведението им. Между стаите имаше преграда от тези, дето се местят така, че при необходимост от две стаи да става една за удобство на големи компании, но колкото и да търсех, не можех да открия дупчица по нея — обстоятелство, което сигурно не бе убегнало от вниманието на отсрещната страна, защото те положително не биха желали да бъдат видени. В следващия миг, обаче, забелязах малка хартиена кръпка с цвета на дървената облицовка, която сигурно прикриваше някакъв дефект, за съжаление твърде високо, но тогава аз взех един стол и го преместих, което направих съвсем безшумно, така че, застанала върху него, вече достигнах мястото и с помощта на дебела игла прободох хартията и разширих дупчицата. Сега, като залепих око, имах идеален изглед към стаята и видях моите джентълмени да си играят и да се закачат съвършено по детински, както отпървом ми се стори.
По-възрастният от тях, по моя преценка, беше около деветнадесетгодишен — висок на ръст, приятен, облечен с бяло кадифено сако и зелена барета, под която се подаваха къдрите на перука.
По-младият едва ли имаше и седемнадесет — рус, румен, с много хубава фигура, истински сладур, честно казано. По дрехите ми приличаше на селско момче: сакото му бе от зелен плюш, бричовете от същата материя, бяла жилетка и бели чорапи, жокейска шапка и естествени руси къдрици под нея.
Малко след това големият обиколи с предпазлив поглед стаята, без обаче да забележи моята позиция, понеже бе нависоко, а и окото ми закриваше отвора, и каза нещо на малкия; после настъпи неочакван обрат.
Защото сега големият започна да прегръща малкия, да го целува и притиска, да бърка в пазвата му и всячески да показва признаци на влюбеност, което ме накара да помисля, че другият е момиче, маскирано с мъжки дрехи — грешка, която не бе трудно да направя, защото природата го бе създала за жена, при все че му бе ударила мъжки печат.
Трескаво забързани поради младостта си, те се отдадоха на нелепото си забавление, сигурни, че няма опасност да бъдат разкрити и скоро стигнаха толкова надалеч, че не оставиха никакво съмнение какви са.
Наложих си търпението да изгледам докрай криминалното деяние, което извършиха, само за да събера повече факти срещу тях, защото исках незабавно да си получат заслуженото възмездие; съответно, като се облякоха и приготвиха да излизат, аз скочих от стола, решена да вдигна къщата срещу тях, но както бях пламнала от възмущение и гняв, без да усетя се закачих за някакъв пирон или неравност на пода и се строполих по лице с такава сила, че припаднах и останах да лежа, докато хора, чули шума от падането ми, се притекоха на помощ, а в това време двамата бяха успели да се отдалечат на безопасно разстояние. Като се съвзех, научих, че са си заминали с най-голяма бързина, а аз, едва събрала сили да говоря, разказах на всички събрали се на какво бях станала свидетел.
Когато отново се върнах у дома, г-жа Коул също научи за случилото се и много разумно добави, че несъмнено рано или късно тези мерзавци ще си получат заслуженото, нищо че сега са избягали, че те създават много повече проблеми, отколкото мога да си представя, но че колкото по-малко се говори за тези неща, толкова по-добре, затова може би не е трябвало да разказвам на всички събрали се там; че макар да рискува да бъде обвинена в пристрастност, поради това, че е жена и то занимаваща се с такъв род бизнес, от чиито уста подобни практики отнемат повече, отколкото единия хляб, все пак тя протестира срещу всяко извращаване на естествените страсти, независимо колко разпространени са били тези позорни връзки в други векове и в други общества, според нея нашето време е благословено, задето белязва с печата на безчестието всеки подобен случай или дори само съмнение за такъв; има и друга причина да ги ненавижда: тя не познава нито един сред тях, чийто характер да не е във всяко отношение презрян и жалък — заменили мъжките добродетели на своя пол с най-лошите пороци и лудости, те са по-скоро смешни, отколкото низки, когато в чудовищната си непоследователност проклинат и злословят срещу жените, а в същото време като маймуни подражават на жестовете им, на външния им вид, на всичките им очарователни начини да изразяват възторг или разочарование, които са така сладки у жените и толкова гротескни у мъжките госпожици.