Там, сложил я на коленете си, той плъзгаше ръка по снежнобялата ѝ кожа, която сега още по-силно блестеше, поръсена с росни капчици, на допир като полирана слонова кост, особено върху кълбата с рубинени зрънца, които са така любими на мъжките пръсти, а с другата си ръка сладострастно изследваше тайните на природата с цел да отвори път за инструмента си, застанал прав между бедрата му в демонстрация на желание за незабавна атака, която нежната Емили, в игриво настроение, нарочно отлагаше, преструвайки се, че се плаши и не иска удоволствието, по което въздиша той, но играеше толкова сладко, че го докара до десетократно по-силно желание, очите ѝ, премрежени от разнежена леност, изразяваха едновременно присмехулен отказ и силно желание, и сладостта ѝ бе още по-пикантна от провокиращата ѝ срамежливост, умението ѝ да го насърчава и все пак държи на разстояние бе така привлекателно, че не можеше да ѝ устои, целуваше я жарко и несдържано, а тя се съпротивляваше и от боричкането и на двамата несъмнено ставаше още по-приятно.
Така Емили, която беше кралица на любовното изкуство по природа, без да го е изучавала специално, си играеше с кавалера — ту поддаваше, ту се отдръпваше и пак така, и пак; а цялата тази игрива борба, опитите ѝ уж да се освободи от прегръдките му, глезеното ѝ цупене — всичко това имаше една мъдра цел: да увеличи броя на докосванията помежду им и да засили напрежението от очакването; тя разбира се съвсем нямаше намерение да го отблъсне и той знаеше това; докато протичаше играта им на противници, той все по здраво я обхващаше в ръцете си, както лоза увива с пипалцата си кола, до който е засадена, така че в крайна сметка ефектът беше същият, както когато Луиза се бореше да се откопчи от идиота, само дето сега мотивите бяха различни.
Междувременно те се потопиха във водата, от която кожите им поруменяха — и двамата еднакво бели и с такива гладки тела, че като си преплетяха крайниците, трудно можеше да се разбере кой на кого е, освен по мускулите на по-силния пол.
След малко, обаче, шампионът зае любимото си място вътре в нея, двамата представляваха любовен възел и сега вече — сбогом, сладки преструвки, сбогом, нарочни игри! Тя заряза всякакви изкуства и наистина, кое изкуство няма да отстъпи, когато природата, съюзена с нападателя, навлезе в най-съкровената територия и завземе самата столица — победа, изнесена от един горд воин-завоевател, който пробива триумфално вражеската защита и побива знамето на победата? Но само за да се превърне в завоюван на свой ред, защото с разгорещяването на битката, тя скоро го принуди да плати скъпия природен налог, при получаването на който като дуелист, принудил противника си да падне на колене, същевременно сам той с нанесена му смъртоносна рана, Емили не можа да се порадва на своята победа ни най-малко, тъй като засегната от същия удар, тя силно извика със затворени очи и изпъна конвулсивно нозе, отпускайки здравата хватка и давайки ясни признаци, че всичко си е така, както трябва да бъде.
Тогава аз, която развълнувана стоях във водата и наблюдавах горещите действия, се наведох нежно към моя кавалер с намерение да го попитам какво мисли и как му се струва, но той, нетърпелив да даде отговора си с дела, вместо с думи или погледи, ме хвана за ръка и докато газехме през плиткото, ми посочи жезъла на любовта така непоколебимо вдигнат, че нямаше повече накъде и ме подтикна да побързаме с утоляването на взаимните си желания; би било жестоко да оставя младежа да се пръсне от напрежение, когато средството бе очевидно под ръка.
Така че и ние се настанихме на една пейка, Емили и партньорът ѝ пък се преместиха близо до масичката и вдигнаха тост за успеха на нашия воаяж (нейният кавалер май че беше морски офицер), като последният отбеляза, че вече сме добре натоварени и вятърът е попътен, разбира се, без да чакаме втора покана, ние потеглихме към страната на любовта и разтоварихме в старото пристанище, но тъй като обстоятелствата не са кой знае колко различни, ще ви спестя описанието им.