Същевременно, позволете ми да представя тук извиненията си, които отдавна Ви дължа, за това, че често използвам метафори и символи; както знаете, този стил е типичен за поезията, където всеки полет на въображението се украсява с прекрасни сравнения, но кажете ми, не е ли най-истинска поезия естественият полет на нашите тела и трябва ли, от уважение към обществени обичаи, описанието му да бъде забранено?
Продължавам историята си; както можете да се досетите, след доста повторения на едно и също (между впрочем, ако другаде повторенията са досадни, в любовта те са приятни), което деликатно разнообразявахме по един или друг начин, денят се изниза в радостни забавления, докато накрая, късно вечерта, кавалерите ни се погрижиха да ни върнат живи и здрави на г-жа Коул с щедри благодарности за компанията ни.
Това беше последното приключение на Емили, докато водеше този начин на живот, защото седмица по-късно, по една тривиална случайност, заможните ѝ родители попаднаха на дирите ѝ; съдбата ги бе наказала със загуба на любимия си син поради прекалено задоволяване на апетита му и сега, лишени от обекта на огромната си привързаност, се бяха сетили, че имат и друго дете, несправедливо лишено от техните ласки. Те така се зарадваха, като я откриха, че не се поинтересуваха с какво точно се е занимавала досега, лековерно приемайки обясненията на г-жа Коул, които тя им даде с много почтен и сериозен тон, прибраха дъщеря си и после дори изпратиха щедър подарък на г-жа Коул от провинцията.
Но не така лесно бе за нас да се примирим със загубата на Емили за нашето малко общество, защото, освен че бе много красива, тя имаше прекрасен характер, достоен ако не за дълбоко уважение, то поне за дълбока любов, което всъщност не е толкова лоша компенсация. Слабостите ѝ се дължаха на добрата ѝ природа и на безразсъдната лекота, с която се доверяваше на първите си впечатления; тя считаше, че едва ли не е задължена на всеки, който си направи труда да ѝ обърне малко внимание (нещо, което съвсем не е типично за красавиците по принцип) и много лесно се оставяше да бъде водена, дори командвана — последното подсказваше, че от нея може да стане чудесна съпруга, скромна и защо пък не — добродетелна; все пак порокът не беше неин личен избор, нито съдба, а просто случайност, стечение на обстоятелствата. Тези предположения се оказаха верни: скоро след завръщането ѝ у дома, ѝ намерили подходяща партия — сина на техни съседи от същия обществен ранг, един разумен и порядъчен младеж, който я взел за вдовица на моряк, загинал някъде из моретата (тя наистина беше имала подобен кавалер, чието име можеше да използва свободно) и Емили се отдаде на семейните си задължения с вярност и постоянство, сякаш винаги бе водила само най-добродетелен живот.
След като и Луиза, и Емили напуснаха, г-жа Коул остана само с мен, като кокошка с едно пиленце, но макар да я умолявах да потърси нови членове за групата, влошаващото ѝ се здраве и най-вече измъчващата я подагра, която не се поддаваше на никакво лечение, я накараха да мисли за прекратяване на бизнеса и оттегляне за скромен живот в провинцията, където ѝ обещах да я придружа, веднага щом поживея още малко в столицата и събера още средства, за да бъда напълно самостоятелна, защото от г-жа Коул бях разбрала, че независимостта и свободата са най-важни за една жена.
Така се очертаваше да загубя вярната си съветница, на която дължах толкова много. Защото освен че никога не ограбваше с нечестност клиентите си, а се грижеше всякак да задоволи вкусовете им, и освен че никога не тормозеше ученичките си, тя се беше превърнала и в нещо като втора майка за мене. Тя всъщност бе истински противник на прелъстяването на невинни момичета и винаги бе гледала да ангажира само нещастни млади жени, които вече са загубили девствеността си, подбирайки такива, които ѝ допадаха на външен вид, разбира се, за тях полагаше грижи и ги защитаваше, пазейки ги от опасностите на градския живот и от мизерията по начин, който вече описах. След като уреди сметките си, тя се отправи на път, като се сбогува най-нежно с мен и ми даде ценни инструкции, препоръчвайки ми много да внимавам, досущ като майка. Накратко, домъчня ми толкова много, че ми идеше веднага да тръгна с нея, но съдбата бе отредила друго за мен.
Заради раздялата ми с г-жа Коул, бях наела ново жилище — много удобна къща в Мерибоун, лесна за обзавеждане и поддържане, тъй като бе малка. Там, с останалите ми след сделката осемстотин паунда, плод на добрите съвети на г-жа Коул, без да смятам дрехите и бижутата, се настаних да живея, както си мислех тогава, за дълго време в търпеливо очакване на късмета си.