Заживях на новото място, като се представях за млада благородничка, чийто съпруг е заминал на мореплаване, и така си осигурих спокоен начин на живот и разумна свобода, за да преследвам необезпокоявана целите си — удоволствие и богатство — които обаче ни най-малко не се разминаваха с правилата за почтеност и дискретност: поведение, в което не може да не забележите истинската ученичка на г-жа Коул.
Едва се бях установила, обаче, когато една сутрин на излизане, доста рано, защото обичах ранната сутрешна свежест на извънградската природа, придружавана само от личната си камериерка, която бях наела отскоро, както си вървяхме безгрижно сред дърветата, чухме силна кашлица; обърнахме главите си в посока към звука и различихме фигурата на добре облечен възрастен господин, който, атакуван от внезапен пристъп на сериозна кашлица, бе така омаломощен, че бе седнал на дънера на едно дърво, където изглеждаше сякаш се задушава, тъй като лицето му бе станало тъмно-мораво на цвят. Първоначалният ми страх се замени с жалост и аз се притекох на помощ, използвайки способ, какъвто знаех, че се прилага в подобни случаи, а именно, разхлабих вратовръзката му и го потупах по гърба и дали в резултат на моите усилия, или от само себе си, не знам, но пристъпът от кашлица веднага спря, старият джентълмен възвърна речта и силите си и ми благодари, че съм спасила живота му. По този начин съвсем естествено започнахме разговор, той ми каза къде живее — доста далече от моето жилище, и че е излязъл, също като мен, с намерението да се разходи рано сутринта.
Той беше, както по-късно научих, в течение на познанството след този малък инцидент, стар ерген, но толкова запазен и със свежа кожа, че не можеха да му се дадат повече от четиридесет и пет години, понеже не беше пресилвал природата си и не бе позволявал на желанията си да вземат връх над разума му.
Що се отнася до произхода и състоянието му, родителите, честни, но неуспели занаятчии, доколкото разбрах, го оставили сирак на грижите на епархията, така че завършил благотворително училище, след което с почтеност и трудолюбие успял да се изучи за счетоводител в кантората на някакъв търговец, оттам го изпратили в Кадиш, Испания, и благодарение на способностите и дейността си, придобил истинско състояние, с което се завърнал в родината, но тук не открил жив нито един близък роднина. Решил да се оттегли на спокойствие и да се радва на живота, прекарвайки дните си в приятен разкош, без да парадира с него, и живеейки, както винаги скромно, верен на себе си — непознат и незабележим.
Но ако отделям място в това писмо на удоволствието да си спомня подробности от запознанството ми с този забележителен за мен приятел, то е, за да свържа чрез него историята си, както хоросан скрепя мазилка, и да избегна изненадата Ви, че млада жена като мен може да счита за голям късмет срещата с кавалер на шестдесет.
Ще бъда откровена и ще Ви обясня как се разви познанството ни, положително невинно в началото, но по-късно преминало в не съвсем платонично увлечение, както би следвало да се очаква от моя начин на живот и най-вече, от онзи принцип на електричеството, който рядко не успява да предизвика пожар, щом половете се срещнат. Ще Ви кажа само, че тъй като възрастта не бе потиснала влечението му към нашия пол, нито го бе лишила от възможността да доставя наслаждение, защото при него недостигът на младост се компенсираше от големия му опит, приятните му маниери и особено от чудесното му умение да докосва сърцето и разума ми, което, признавам, ме ласкаеше. Той ми казваше, че притежавам немалко качества, които заслужават уважение, окуражаваше ме да усъвършенствам говора и обноските си, които оттогава се подобриха до сегашното прилично ниво на изисканост; той пръв ми обърна внимание на факта, че насладите на ума са по-висши от тези на тялото, но че от друга страна двете не си противоречат и са напълно съвместими, защото сладостта и разнообразието на едните служи да подсили и възвиши другите — нещо, което само сетивата или само умът поотделно не могат да постигнат.
Самият той се определяше като рационалист-сенсуалист и бе достатъчно мъдър да не се срамува от човешките удоволствия; той наистина ме обичаше, обичаше ме с достойнство и по начин, еднакво различен и от ревнивото мърморене, иначе така неприятно характеризиращо напредналата възраст, и от вдетиненото оглупяване, което е чест спътник на подобни връзки, и което той осмиваше, като го сравняваше със стар козел, опитващ се да имитира скокливостта на младо яре.
Накратко, всичко, което не можеше да се върне на неговата възраст, бе поправено от наличието на много други предимства, така че, поне пред мен, той даде доказателство за това как, при добро желание, като се правят известни отстъпки и с полагаемото се внимание (нека тези от неговата възраст не забравят, че няма как да не им струва повече усилия това, което младите в естествената пролет на живота си получават с лекота) насладата идва при всяка възраст, също както плодовете извън сезона изискват повече усилия и време, за да се доставят.