Живот мой! … Душа моя! … Чарлз, любими! — след което, безсилна да кажа нещо повече, припаднах от прекалената радост и изненада.
Съвземайки се от припадъка, открих, че се намирам в ръцете на моя чаровник, бяхме в салона, заобиколени от тълпа, събрана от събитието около нас, но веднага, по сигнал на дискретната собственичка, която помисли, че съм намерила съпруга си, хората се разпръснаха и ни оставиха на екстаза на срещата ни, радостта от която многократно надмина всички скърби, които бях преживяла след жестоката ни раздяла.
Първото нещо, което съзряха очите ми при отварянето си, беше върховният им идол, моята единствена мечта Чарлз, застанал на едно коляно, обхванал ме и загледан нежно в мен. Като видя, че съм дошла на себе си, той се опита да говори и да ме накара да му отвърна, за да чуе отново гласа ми и още веднъж да се увери, че това съм аз, но силата и внезапността на изненадата така бяха изумили и него, че беше като задавен и не можеше да проговори; само заекна и произнесе няколко откъслечни фрази с несигурен, трепетлив глас, който ушите ми жадно попиха, сглобиха ги и стигнаха до смисъла им: „След толкова време … така жестоко … липсваше ми … моя скъпа Фани! …Може ли …? … Може ли това да си ти?“, задушавайки ме веднага с целувки, които едновременно затвориха устата ми, канеща се да отговори, и дообъркаха сладкия хаос на чувствата ми, от който бяха погълнати сетивата ми. Сред блъскащите се в главата ми мисли, една от друга по-блажени, се открояваше обаче едно жестоко съмнение, което отравяше почти цялото ми неземно щастие, това бе по-скоро страх, че всичко е прекалено хубаво, за да бъде истинско. Разтреперах се от ужас, че сигурно сънувам и след малко ще се събудя съвсем сама. Уплашена, че не ще мога да се наситя на радостта си, че тя ще изчезне, прогонена от реалността, аз се притиснах до него, сключих ръцете си около врата му, сякаш да го задържа да не избяга пак, и нежно му заговорих:
Къде беше? … Как можа … да ме оставиш така? … Кажи, че още си мой … че още ме обичаш! … Така …така … — при което го целувах така, сякаш исках да слепя устните си завинаги с неговите. — Прощавам ти … прости и ти тежката ми съдба в името на любовта ни!
Всички тези възклицания се откъсваха от мен хаотично, но точно те, както знаете, минават за истинско красноречие в любовта, и съответно предизвикаха у него гореща отзивчивост, за каквато копнееше сърцето ми. Мина известно време, през което въпросите, отговорите и милувките се редуваха, прекъсваха едни други, или смесваха в сладко безумие, докато сърцата ни се прегръщаха през погледите на очите ни, една любов, несломена от времето и разстоянието, се възвръщаше с пълната си сила и нямаше дъх, движение или жест, които пълно да я изразят. Ръцете ни, здраво стиснати, сякаш повтаряха най-страстните прегръдки, и разгаряха жаравата на сърцето.
Погълната изцяло от неизразимата наслада, бях забравила да се погрижа за сладкия ѝ причинител, който беше подгизнал до кости и имаше опасност да хване настинка; за щастие собственичката, впечатлена от екипажа ми (за който между другото Чарлз не знаеше още нищо), показа необходимото уважение към мен и моя любим, като донесе чифт бельо и дрехи, които аз, поуспокоена от присъствието на трети човек в стаята, го накарах да облече с нежна загриженост и безпокойство за здравето му.
Собственичката ни остави отново насаме и той се зае да се преоблече, при което, макар че прояви цялата скромност, подобаваща на първите мигове от нашата нова среща, аз все пак не можах да сдържа погледа си, привлечена от замайващите открития на голото му тяло, което се показа, докато сменяше бельото си — свежо и жизнено, събуждащо нежна радост в мен и ненавременни желания да се отдам безразсъдно на обекта на желанията ми.