Скоро той беше облечен в тези временни дрехи, които нито му ставаха, нито подобаваха на страстта, която изпитвах към него, и все пак, благодарение на магическите прелести, с които любовта дарява всичко, до което се докосне, на мене ми се струваше, че изглежда изключително добре, а и каква дреха ли би могла да скрие фигура като неговата? Сега, като го разгледах по-отблизо, забелязах, че през времето на отсъствието му в него са настъпили някои промени.
Чертите на лицето му бяха все още приятни, бузите му все още бяха румени, но сега цветовете на розите бяха по-разцъфтели от преди, пътуванията бяха оставили отпечатък, брадата му, някога нежен мъх, бе станала гъста — истинска мъжка брада, която много му отиваше, придавайки му едновременно мъжественост и благородство; все още нищо не се бе загубило от гладката заобленост на плътта му, която, малко понаедряла, галеше погледа и мамеше пръстите да я докоснат, раменете му бяха станали по-широки, цялото му тяло по-яко, но все още гъвкаво и младо. Накратко, сега, на двадесет и две годишна възраст фигурата му бе по-зряла, по-едра и по-красива, отколкото бе в крехка младост.
От безредната му реч, често прекъсвана по най-приятен и за двама ни начин, научих, че пътува за Лондон в не много приповдигнато настроение, тъй като скоро е претърпял корабокрушение близо до бреговете на Ирландия, откъдето непосредствено преди това потеглил и така загубил и малкото, което носел от Южните морета; с помощта на другари-моряци и капитана, успял с много усилия да се придвижи дотук, научавайки пътьом за смъртта на баща си; ясно му било, че ще трябва да започне всичко отначало и перспективата, увери ме най-искрено той, свивала сърцето му, още повече сега, като си помислел, че, колкото и да желае, не може да ме направи щастлива. Аз още не му бях казала за богатството си, запазвайки хубавата изненада за по-късно при по-спокойни обстоятелства. От облеклото ми не можеше да се досети, защото то бе семпло и почтено, не само защото бях в траур, но защото такъв бе изисканият ми стил. Той разбира се нямаше търпение също да научи за миналото и настоящето ми, но аз отклонявах въпросите му, като му казвах, че ще разбере всичко, като му дойде времето.
Чарлз, завърнал се в копнеещите ми ръце — нежен, верен и в добро здраве, това беше истинска благословия за мен, но Чарлз нещастен! …О, Чарлз без средства за живот, разорен, притежаващ само личните си качества — да го измъчвам, като крия от него благоприятните обстоятелства на моя живот, бе непоносимо за мен.
Междувременно, моята придружителка се бе погрижила за другаря на Чарлз, капитана на кораба, и понеже стана време за вечеря, аз се запознах с него и го поздравих вежливо, като верен приятел на моя любим в тежки времена. Вечеряхме четиримата в добро настроение сред шеги, поздравления и приятно безредие, както можете да си представите. Всичките тези вълнения бяха свили стомаха ми, така че почти не ядох, но се нагостих до насита с гледката на моя любим през цялото време. Що се отнася до него, изморен от неволи и дълъг път, той яде лакомо като пътешественик, но очите му ме гледаха нежно като любовник.
След като раздигнаха масата и дойде време за почивка, Чарлз и аз, в качеството си на съпруг и съпруга, бяхме заведени без всякакви излишни церемонии в един хубав апартамент и там, разбира се, ни очакваше леглото — най-доброто в страноприемницата, както ни казаха.
И сега, Почтеност, моля те да ми простиш, защото още веднъж ще наруша законите ти и няма да дръпна завесите, а ще ги оставя широко разтворени, за да те принеса за последен път в жертва на интимността без задръжки, с която се ангажирах да разкажа за удивителните обстоятелства на бурния си живот.
Щом значи останахме сами в спалнята, гледката на леглото събуди спомена за първите ни радости и първата ми мисъл бе незабавно да го споделя с милия притежател на девичето ми сърце; бях така развълнувана, че в момента, когато се излегнах, без малко да припадна от обзелото ме щастие. Чарлз видя колко съм смутена и разчувствана и, забравил собствените си притеснения, се зае да ме успокоява.
Но сега истинската страст отново бе преодоляла моментното ми смущение, разкривайки всички типични симптоми — сладка чувственост, нежна свенливост, непоносим до болка любовен копнеж, съчетан с въздържаност и почтеност — чувствах се подчинена на неговата душа, несравнимо по-скъпа за мен от свободата на сърцето ми, на което сама си бях господарка от дълго, твърде дълго време, докато преживявах приключенията с кавалерите си, спомените за които ме накараха да въздъхна от добродетелно объркване и съжаление. Не, аз съвсем не бях истинска девственица в брачно легло, но бузите ми пламенееха като на съвършено невинна девойка от чувството за вина, и наистина, любовта ми към Чарлз бе така силна и вярна, че жестоко усещах как не го заслужавам.