— Фани Мае? — извика Маккай.
— Да?
— Камшикът удари ли те?
— Обясни „камшикът удари“.
— Влезе в съприкосновение с твоята субстанция!
— Приблизително.
Маккай се приближи към супника. Все още усещаше чувството на страдание, но знаеше, че то може да е просто страничен ефект на яростина, или да е породено от сцената на насилие, на която току-що бе станал свидетел.
— Опиши ми усещането породено от бичуването — каза той.
— Вие не притежавате подходящи понятия и термини.
— Опитай.
— Аз вдишвам субстанцията на камшика и издишвам моя собствена субстанция.
— Ти го вдишваш?
— Приблизително.
— Е, да… ъъъ… опиши физическата си реакция.
— Няма общи физически понятия за съпоставка.
— Опиши тогава каквато и да е твоя реакция, по дяволите!
— Камшикът несъвместим с моето глссррк.
— Твоето какво?
— Няма общо понятие за съпоставка.
— Какви бяха тези зеленикави пръски, когато камшикът те удари?
— Обясни „зеленикави пръски“.
Позовавайки се на дълбината на вълните и като описа вдигнатите във въздуха капки вода, с малко отклонение за действието на вятъра и вълните, Маккай се опита да предаде приблизително идеята за зеленикави пръски.
— Ти си наблюдавал това явление? — попита Кейлбана.
— Да, видях го.
— Невероятно!
Хрумна му една странна мисъл и той се поколеба. Възможно ли беше ние да изглеждаме също толкова нематериални на Кейлбаните, колкото те ни се струват на нас?
Зададе въпроса.
— Всички същества притежават степен на материалност, съотнесена със собствената им степен на съществуване — каза Кейлбана.
— Но ти виждаш ли нашата материалност, нашата субстанция, когато гледаш към нас?
— Основна трудност. Вашият вид повтаря този въпрос. Не притежавам сигурен отговор.
— Опитай се да обясниш. Започни със зеленикавите пръски.
— Зеленикавите пръски непознато явление.
— Но какво може да е то?
— Възможно да е междуплоскостно явление, реакция на издишването на моята субстанция.
— Има ли някакъв лимит за това, какво количество субстанция можеш да издишаш?
— Степента на взаимоотношението определя ограниченията във вашата плоскост. Движението съществува в между плоскостните равнини. Движението променя отнесеността на свръзване.
Няма константни понятия за съпоставка? — замисли се Маккай. Трябваше да има! Опита да изясни този въпрос с Кейлбана, но въпросите и отговорите ставаха все по-малко и по-малко разбираеми и за двамата.
— Но, нали трябва да има нещо константно, нещо непроменливо! — избухна Маккай.
— Свръзките притежават този аспект на постоянство, който търсиш — каза Кейлбана.
— Какво представляват свръзките?
— Няма…
— Общо понятие за съпоставка! — ядно го прекъсна Маккай. — Защо тогава използваш този термин?
— Терминът приблизително предава значението. Тангенциална оклузия, или неправилна захапка. Това е друг термин, който изразява приблизително значението.
— Тангенциална оклузия, — промърмори Маккай. — Неправилна захапка?
— Познат Кейлбан предлага този термин след дискусия на проблема с един разумен Лаклак, който притежава рядко срещан вътрешен усет.
— Значи някой от вас е говорил с един Лаклак, а? И кой беше този Лаклак?
— Самоличността не установена, но професията позната и разбираема.
— Нима? И каква му е професията?
— Зъболекар.
Маккай зяпна от изумление и поклати глава недоверчиво.
— Значи, ти разбираш какво означава… зъболекар?
— Всички видове, които поглъщат енергийни източници трябва да обработват енергията в подходяща форма.
— Искаш да кажеш, че дъвчат?
— Обясни „дъвчат“.
— Но нали разбираш какво означава зъболекар!
— Зъболекар — този, който поддържа системата, чрез която разумните оформят енергията за поглъщане и обработка.
— Неправилна захапка — промърмори Маккай. — Обясни какво разбираш под „захапка“.
— Подходящо свързване на части от системата за преработка на енергията.
— Така няма да стигнем до никъде — изсумтя Маккай.
— Всяко същество е някъде — каза Кейлбана.
— Но, къде? Къде си ти, например?
— Плоскостните взаимоотношения не могат да се обяснят.
— Хайде да опитаме нещо друго — каза Маккай. — Чух, че можеш да четеш нашето писмо.
— Превръщането на това, което ти наричаш писмо във съпоставими свръзки предполага константно-времева комуникация — каза Кейлбана. — Все пак, необходимите свръзки и времевата константа не са сигурни.
— Добре, остави това… Нека пробваме с глагола виждам. — каза Маккай. — Кажи ми какво разбираш под действието виждане.