Странна бе тази способност на Таприсиотите, която толкова много разумни използваха без да я разбират. Жълтата преса преливаше от теории как точно се осъществява загадъчната връзка. Всичко което се знаеше за момента бе, че някоя от тези теории може и да е вярна. Възможно бе Таприсиотите наистина да действат по начин сходен на информационната връзка, която съществуваше между Пан Спечите от един инкубатор — не че и тази Връзка някой я разбираше.
Фурунео лично смяташе, че Таприсиотите изкривяват пространството подобно на пространствените врати на Кейлбаните, които се приплъзваха между измеренията. Ако това бе което тези пространствени врати правеха. Повечето от експертите отричаха тази теория, като посочваха, че такова приплъзване изисква енергия еквивалентна на произвежданата от една средно голяма звезда.
Каквото и да правеха Таприсиотите за да осъществяват тези връзки, едно нещо бе сигурно: те въздействаха върху малкия мозък на човека, или върху еквивалента му у другите разумни.
Таприсиотът на високата пейка започна да се клатушка наляво надясно.
— Май започва вече — каза Фурунео. Опита да се овладее и да подтисне безпокойството си. Това все пак беше център за възпроизводство на Таприсиоти. Ксенобиолозите се кълняха, че възпроизводството е напълно под контрол, но едвали можеше много да им се вярва. Каква каша само бяха забързали при анализирането на разумно-чувствената връзка при Пан Спечите.
— Пъча, пъча, пъча — каза Таприсиотът от пейката, като разтърси речевите си израстъци.
— Нещо не е в ред ли? — попита един от щурмоваците.
— Откъде да знам, по дяволите? — ядно го прекъсна Фурунео. Обърна се към Таприсиота и попита: — Ти ли си трансмитера?
— Пъча, пъча, пъча — отвърна Таприсиота. — Това е забележка, която аз сега ще преведа по единственият възможен начин, който може да има смисъл за теб и себеподобните ти, тези от Соларно-Земен произход. Това, което казах беше: Аз проверявам твоята искреност.
— Нима трябва да доказваш искреността си на някакъв скапан Таприсиот? — попита един от щурмоваците. — Това май…
— Никой не те е питал! — сряза го Фурунео. Тези първоначални нападки бяха нещо като поздрави за Таприсиотите. Явно този глупак не знаеше това.
Фурунео се отдели от щурмоваците, пресече залата и застана пред пейката.
— Искам да разговарям с Извънреден Саботьор Йори Х. Маккай — каза той. — Твоят робот-посрещач ме идентифицира и взе документите ми за самоличност. Ти ли си трансмитера?
— Къде е този Йори Х. Маккай? — попита Таприсиота.
— Ако знаех, лично щях да отида при него с пространствена врата — отвърна Фурунео. — Това е много важен разговор. Ти ли си трансмитера?
— Дата, час и място — каза Таприсиота. Фурунео въздъхна и се отпусна. Погледна назад към щурмоваците, кимна им да се върнат назад до вратите на залата и изчака да изпълнят указанието. Не искаше да подслушват разговора му. После се обърна и даде исканите местни координати.
— Седни на пода — каза Таприсиота.
— Благодаря на безсмъртните за това — промърмори Фурунео. Веднъж при такъв разговор трансмитерът го бе извел на един планински склон, брулен от вятър и дъжд и го бе накарал да се просне по очи преди да осъществи междузвездния контакт. Таприсиотите го наричаха „настройка на подготвителната среда“, каквото и да значеше това. Той бе докладвал случая в информационния отдел на Бюрото, където се надяваха един ден да открият тайната на Таприсиотите. Разговорът тогава му струваше няколко седмично възпаление на горните дихателни пътища.
Фурунео седна. По дяволите! Подът беше студен. Фурунео беше едър мъж, висок два метра и тежък осемдесет и четири стандартни килограма. Косата му бе черна, леко посребрена на слепоочията. Имаше голям нос и широка уста със силно издадена долна устна. Седна на дясната си страна за да облекчи лявото си бедро. Един явно лишен от чувство за хумор гражданин го бе счупил по време на една от първите му задачи в Бюрото. Раната и до сега оборваше всички лекари, които му бяха казали: „Не се притеснявай, изобщо няма да го усещаш след като го излекуваме“.
— Затвори очи — изписка Таприсиота.
Фурунео се подчини. Опита да се нагласи по-удобно на твърдият студен под, но се отказа.
— Мисли за контакта — заповяда Таприсиота.