— Предлагам ти — каза Сайкър — да се свържем с някой от най-високопоставените в Централното Полицейско Бюро. Просто да се посъветваме с тях. Съгласен?
— Обсъди въпроса с Билдун. Междувременно, ето какво искам да направите. Свикайте Консултативния Съвет на Бюрото с представители от всичките видове. Разпространете още едно строго секретно послание. Фокусирайте вниманието върху Кейлбаните, но вмъкнете и Паленките. И започнете да преглеждате документацията на Абнет…
— Не можем да направим това и ти го знаеш!
— Трябва да го направим.
— Когато прие тази задача, ти получи подробни разяснения защо не можем да…
— Прекалената предпазливост не означава, че не трябва да си поизцапаме ръцете — каза Маккай. — Ако наистина си мислиш така, то значи, че не си разбрал важността на…
— Маккай, аз не мога да повярвам, че…
— Изчезвай, Сайкър! — каза Маккай. — Ще се свържа директно с Билдун.
Тишина.
— Прекъсни контакта! — заповяда Маккай.
— Това няма да е необходимо.
— Няма ли?
— Ще пусна агентите по следите на Абнет веднага. Разбрах какво искаш да кажеш. Ако приемем, че…
— Приемаме — прекъсна го Маккай.
— Заповедите ще бъдат издадени от твое име, разбира се — каза Сайкър.
— Дръж си ръцете чистички както си щеш — каза Маккай. — А сега прати нашите хора да притиснат Пластичните фризьори от Стедиън. Тя е била там, при това съвсем скоро. Ще ти изпратя и един камшик, който тя…
— Камшик?
— Току-що станах свидетел на едно от бичуванията. Абнет прекъсна връзката, докато едно от нейните Паленки все още не си бе измъкнало ръката от пространствената врата. Люкът му отсече ръката. На Паленкито ще му порасне друга, а и тя може да си наеме още Паленки, но камшика и ръката могат да ни дадат някаква нишка. Знам, че Паленките не практикуват присаждане на гените, но това е най-доброто, което имаме в момента.
— Разбирам. И какво видя по време на… ъъъ… инцидента?
— Тъкмо щях да ти кажа и това.
— Не е ли по-добре да дойдеш тук и да запишем рапорта ти на трансрекордер?
— Ти ще го направиш вместо мен. Мисля, че е по-добре да не се вясвам на Централата за момента.
— Ммм. Разбрах какво имаш предвид. Тя ще се опита да ти върже ръцете с контрапроцес и ще се опита да те подведе под съдебна отговорност.
— Точно от това се опасявам и аз. А ето и какво видях. Когато отвори вратата, тя на практика я изпълваше цялата, но успях да видя нещо като прозорец зад нея. Ако е било прозорец, той е гледал към облачно небе. Това означава, че е било през деня.
— Облачно?
— Да. Защо?
— Тук цяла сутрин беше облачно.
— Да не би да мислиш, че може да е… не, не би го направила.
— Вероятно не, но за всеки случай ще накарам да претърсят цялата Централа. С нейните пари, не се знае кого може да е купила.
— Ъхъ… та, за Паленкито. Корубата му беше някак странно оцветена. Триъгълници и ромбоиди в червено и оранжево, както и жълто въже или змия увита по цялото й продължение.
— Отличителните знаци на техния вид — каза Сайкър.
— Да, но на кое точно племе Паленки?
— Добре, ще проверим това. Какво друго?
— По време на бичуването зад гърба й имаше цяла тълпа разумни. Видях Прейлинги. Мрежестите им пипала не могат да се сбъркат. Имаше и няколко Читъри, няколко Соборипи, също и Рийви…
— Обичайната й тълпа от подлизурковци. Позна ли някой от тях?
— По-късно ще се опитам да разпозная някой, но засега не мога. Но имаше и един Пан Спечи със замразено его, ако не се лъжа.
— Сигурен ли си?
— Сигурен съм в това, което видях, а аз видях белезите върху челото му — белезите от его-хирургията. По-сигурно от това няма накъде.
— Но, това противоречи на всички законови, морални и етични норми на Пан Спечите, това…
— Белезите бяха виолетови — каза Маккай. — Това обяснява нещата, нали?
— И се е показал направо така? Без грим, нито нещо друго да ги прикрие?
— Нищо. Ако съм прав, това означава, че той е единственият Пан Спечи при нея. Всеки друг Пан Спечи би го убил още щом го види.
— И къде може да е това място, където има само един Пан Спечи?
— Нямам представа. А, имаше също и няколко хуманоида. В зелени униформи.
— Домашната охрана на Абнет.
— И аз си помислих същото.
— Доста голяма тълпа, за да остане скрита.
— Ако някой можсе да си го позволи, то това е точно тя — каза Маккай. — Още нещо. Усетих миризмата на вкиснато.
— Вкиснато?
— Абсолютно съм сигурен. При пространствените врата винаги се получава разлика в атмосферните налягания. Този път вятърът духаше към мен. Миришеше на вкиснато.
— Доста богата колекция от наблюдения си натрупал.