— Да не си мислиш, че преувеличавам?
— Не повече от обикновеното. Напълно ли си сигурен за Пан Спечито?
— Видях очите му.
— Хлътнали с формата на добре шлифовани диаманти?
— Поне на такива ми приличаха.
— Ако можем да намерим Пан Спечи, което официално, пред свидетели да огледа този тип, това ще ни даде страхотен коз в ръцете. Ще я обвиним, че укрива криминален престъпник.
— Май нямаш голям опит с Пан Спечите — каза Маккай. — Как ли си се добрал до директорското място в Отдел анализи?
— Добре де, Маккай, хайде да не се…
— Много добре знаеш, по дяволите, че всяко Пан Спечи направо ще избухне при вида на този тип. Ще се втурне като луд към пространствената врата и…
— И какво?
— Абнет ще я затвори веднага. Така тя ще разполага с едната половина от нашия свидетел, а ние с другата.
— Но, това ще бъде убийство!
— Просто нещастен случай. Нищо повече.
— Признавам, че тази жена има наистина огромно влияние, но…
— И направо ще ни съдере кожите, ако докаже, че е свободен гражданин, който ние се опитваме да саботираме.
— Доста неприятно — съгласи се Сайкър. — Надявам се, че не си правил никакви официални постъпки пред нея.
— Да, но грешиш. Направих.
— Какво си направил?
— Предупредих я най-официално от името на Бюрото.
— Маккай! Беше ти заповядано да работиш абсолютно дискретно по…
— Виж какво, ние искаме тя да започне официални действия. Консултирай се с Правния отдел. Тя може да се опита да възбуди контрапроцес срещу мен лично, но ако се опита да подведе Бюрото под съдебна отговорност, ние сме в правото си да поискаме изслушване и на двете страни, така ще я принудим да се яви пред съда. Адвокатите й едва ли ще я посъветват да направи такова нещо. Не, тя ще се опита да…
— Тя може и да не даде Бюрото под съд — каза Сайкър — но ще пусне копоите си по следите ни. А това е най-неподходящия момент. Билдун почти напълно е изчерпал его-времето си. Съвсем скоро ще трябва да се върне в инкубатора. Даваш ли си сметка каво означава това?
— Директорският стол на Бюрото ще остане празен. Прицел на домогвания от всички страни. Очаквах това.
— Да, но тук ще настане една огромна бъркотия.
— Ти си подходящ кандидат за мястото, Сайкър.
— Ти също, Маккай.
— Аз пасувам.
— Тая няма да я бъде! Но в момента най-много се притеснявам за Билдун. Направо ще изригне, като научи за Пан Спечито със замразеното его. Това може да се окаже фатално за…
— Той ще се справи — каза Маккай, влагайки доста повече увереност в думите си, отколкото чувстваше.
— Може и да бъркаш. Надявам се знаеш, че аз няма да си пасувам.
— Всички знаем, че искаш това място — каза Маккай.
— Мога да си представя клюките.
— А дали си струва труда?
— Ще ти кажа, като стане.
— Сигурен съм, че ще ми кажеш.
— Още нещо — каза Сайкър. — как ще държиш Абнет далеч от себе си?
— Ще стана учител — каза Маккай.
— Не мисля, че искам да разбера какво имаш предвид — каза Сайкър. После прекъсна контакта.
Маккай отново се намираше сред виолетовото сияние на пода на хидробола. Целият бе плувнал в пот. Бе горещо като в пещ. Зачуди се дали е изгубил вече някой и друг килограм от тлъстините си. Със сигурност се беше обезводнил. В момента, в който се сети за вода и почуства дразнещата сухота в гърлото си.
— Тук ли си още? — изхриптя той.
Тишина.
— Фани Мае?
— Аз оставам в дома си — каза Кейлбана.
Усещането, че разбира думите без да ги чува, прибавено към ефекта на яростина, предизвика у Маккай моментен изблик на гняв. Проклетият, глупав, надут Кейлбан! В каква каша ни забърка!
— Желаеш ли да ни сътрудничиш в опита да спрем тези бичувания? — попита Маккай.
— Доколкото позволява договорът.
— Добре. Тогава настоявай пред Абнет, че ме искаш за свой учител.
— Ти изпълняваш ли функциите на учител?
— Досега научила ли си нещо от мен? — попита Маккай.
— Всички объркани свръзки са изяснени.
— Свръзки — промърмори Маккай. — Сигурно остарявам.
— Обясни остарявам — каза Кейлбанът.
— Няма значение. Първо трябва да обсъдим твоят договор. Може би има начин да го прекратим. По кои закони е сключен договорът?
— Обясни закони.
— Според коя система от задължения влиза в сила? — извика Маккай.
— Според естественият дълг на свръзките при разумните.
— Абнет не знае какво е това дълг.
— Аз разбирам дълг.
Маккай въздъхна.
— Имаше ли свидетели, подписи, или нещо подобно?
— Всички Кейлбани от моя вид свидетели на свръзките. Подписи неразбираем термин. Обясни.
Маккай реши да не се спира на въпроса за подписите. Вместо това попита: