— При какви обстоятелства можеш да откажеш да изпълниш задълженията си по договора ти с Абнет?
След дълга пауза Кейлбанът отвърна:
— Променящите се обстоятелства носят промяна в отношенията. Ако Абнет се провали в своите свръзки, или се опита да промени същностите, това може да произведе отворени линии за моето освобождаване.
— Такааа… — каза Маккай. — Това може да свърши работа.
Поклати глава, вгледан в празното пространство над гигантския супник. Кейлбани! Не можеш нито да ги видиш, нито да ги чуеш, нито да ги разбереш.
— Достъпно ли е за мен използването на твоята S-система? — попита Маккай.
— Ти изпълняваш функциите на мой учител.
— Това означава да, така ли?
— Положителен отговор.
— Положителен отговор — повтори Маккай. — Добре. Можеш ли също така и да транспортираш предмети там където ти кажа?
— Докато свръзките са достъпни.
— Надявам се, че това означава, това, което си мисля, че означава — каза Маккай. — Осъзнаваш ли наличието на ръката на Паленкито и камшикът, които лежат ей там на пода?
— Осъзнавам.
— Искам да ги транпортираш до един кабинет в щаба на БюСаб на планетата Централа. Можеш ли да направиш това?
— Мисли за кабинета — отвърна Кейлбана.
Маккай се подчини.
— Свръзките достъпни — каза Кейлбана. — Искаш изпращане до място за изследване.
— Точно така!
— Изпращане сега?
— На момента.
— Да, за момент. Продължителното изпращане остава извън нашите възможности.
— А?
— Предметите изпращам.
Докато Маккай успее да примигне, ръката и камшикът изчезнаха от погледа му, придружени от острият пукот на лека експлозия.
— Дали Таприсиотите функционират по начин подобен на този, по който ти изпращаш предмети? — попита Маккай.
— Транспортиране на съобщенията изисква ниско ниво на енергия — каза Кейлбанът. — Пластични фризьори дори още по-ниско ниво.
— Предполагам — каза Маккай. — Е, няма значение. Има един малък проблем с моя приятел Аличино Фурунео. Мисля, че ти го изпрати у дома, нали?
— Правилно.
— Изпратила си го не в този дом, в който трябва.
— Съществата притежават само един дом.
— Ние разумните имаме повече от един дом.
— Но аз видях свръзките!
Маккай почуства силна вълна на протест, излъчена от Кейлбана.
— Несъмнено — каза той. — Но той има и друг дом, точно тук на Кордиалити.
— Това ме изпълва с учудване.
— Вероятно. Остава въпроса можеш ли да коригираш създалата се ситуация.
— Обясни ситуация.
— Можеш ли да го изпратиш в неговия дом на Кордиалити?
След известна пауза:
— Това място не е негов дом.
— Добре, но можеш ли да го изпратиш там?
— Ти искаш това?
— Аз искам това.
— Твоят приятел разговаря чрез Таприсиот.
— Аха — рече Маккай. — Значи, можеш да чуеш за какво говори?
— Съдържанието на съобщението е недостъпно. Свръзките видими. Осъзнавам, че твоят приятел комуникира със разумен от друг вид.
— От кой вид?
— От този, когото ти наричаш Пан Спечи.
— Какво ще стане, ако изпратиш Фурунео в… неговият дом тук на Кордиалити, в момента?
— Разкъсване на свръзките. Но размяната на съобщения завърши в онази плоскост. Аз го изпращам там.
— Изпращаш го?
— Но свръзките предаваш ти.
— Той вече тук ли е? На Кордиалити?
— Той се намира в място, което не е негов дом.
— Надявам се, че говорим за едно и също място.
— Твоят приятел — каза Кейлбана — желае присъствие при теб.
— Иска да дойде тук?
— Правилно.
— Добре, защо не? Доведи го.
— Каква е целта от присъствие на твоя приятел в моя дом?
— Искам той да остане с теб и да следи за Абнет, докато аз свърша една друга работа.
— Маккай?
— Да?
— Ти осъзнаваш, че присъствието на твоята личност или на други от твоя вид удължава въздействието на моята личност върху вашата плоскост… вълна?
— Да, няма проблем.
— Твоето присъствие намалява… продължителност на бичуването.
— Подозирам, че е така.
— Подозирам?
— Разбирам!
— Разбирането е вероятно. Свръзките са изявени.
— Просто не мога да ти обясня колко щастлив ме прави това — каза Маккай.
— Ти желаеш твоят приятел доведен тук?
— Какво прави Фурунео сега?
— Разменя съобщения с… помощник.
— Да, ясно. Разбирам.
Маккай бавно поклати глава. Усещаше как затъва в блатото на взаимното неразбирателство при всеки опит да контактува с нея. Нямаше начин да се измъкне от него. Никакъв начин. Във всеки момент, в който си мислеха, че са постигнали максимално разбирателство, можеше да се окаже, че всъщност говорят за абсолютно различни неща.