Маккай зачака. Жегата бе станала почти плътна, осезаема при допир. Изпълваше всички сетива. Фурунео вече бе започнал да се скапва.
— Видях майка си — каза Фурунео, като усети погледа на Маккай върху себе си.
— Това е великолепно — рече Маккай.
— Плуваха с няколко нейни приятели, когато Кейлбанът ме изръси право в средата на басейна, при тях. Водата беше прекрасна.
— Без съмнение, доста си ги изненадал.
— Помислиха го за страхотна шега. Как ми се иска да знам как работи S-системата на Кейлбаните!
— И на милиарди други им се иска същото. Като си представя какво огромно количество енергия се изисква за да функционира такава система и ме побиват студени тръпки.
— Точно в момента не бих имал нищо против малко студени тръпки. Знаеш ли, това е едно много особено усещане — в един момент най-спокойно си седиш и си бъбриш със стари приятели, а в следващия вече си говориш сам, тук на Кордиалити. Как смяташ, какво са си помислили?
— Помислили са си, че е страшно забавно.
— Маккай — каза Кейлбанът — аз те обичам.
— Какво? — зяпна от изумление Маккай.
— Обичам те — повтори Кейлбана. — Влечение на едно същество към друго същество. Това влечение извисява видовете.
— Предполагам, но…
— Понеже аз притежавам това универсално влечение към твоята личност, свръзките са достъпни. Разрешено е изпълнението на твоето желание.
— Значи можеш да ме изпратиш на място близо до Абнет?
— Положителен отговор. Съгласно желанието. Да.
— Къде е това място? — попита Маккай.
Откри, че всъщност задава въпроса на една покрита с мъх скала. Усети хладният полъх на вятъра. Намираше се проснат по очи на прашната земя пред скалата. За момент се загледа в нея, после бавно се изправи на крака. Скалата бе висока около метър и цялата прорязана от бледожълти кварцови жилки, които тук там проблясваха, отразявайки лъчите на далечното жълто слънце. Намираше се на една широка поляна. По положението на слънцето в небето разбра, че е или ранна сутрин, или късен следобед по местното време.
Отвъд поляната, опасана с пръстен от пълзящи, жълтеникави храсталаци, се простираше хоризонта. В далечината се белееха островърхите кули на някакъв град.
— Значи, тя ме обича? — попита той скалата.
Никога не подценявайте силата на самозаблуждението да филтрира това, което очите виждат и ушите чуват.
Камшикът и отсечената ръка на Паленкито пристигнаха в съответната лаборатория на БюСаб, която в момента бе свободна. Шефът на лабораторията един от ветераните в Бюрото, прегърбен Рийв на име Тридж Тулук, в момента отсъстваше. Беше на консултативния съвет, свикан след рапорта на Маккай.
Както и повечето изгърбени Рийви, Тулук бе с мирисна идентификация. За Рийв беше среден на ръст, два метра и половина висок. Тялото му бе цилиндрично с крачно разклонение и вертикален лицев процеп в горната част, в чийто долен край висяха пипаловидни манипулатори. От дългото общуване с хора и хуманоиди той бе възприел чевръстата приведена походка, предпочитанието към дрехи с джобове, както и нехарактерният за Рийвите стил на говорене, изпъстрен с цинични подмятания. Четирите очни цилиндъра, които се подаваха от горния край на лицевия му процеп, бяха зелени и крехки.
Връщайки се от съвета, той веднага разпозна предметите върху пода на лабораторията си. Съвпадаха с описаните от Сайкър. Изруга наум невнимателният начин на доставяне и бързо се впусна в сложните операции по изследването. Заедно с асистентите, които бе повикал, направиха предварителни холоскици преди да отделят ръката от камшика.
Както и бяха очаквали, генетичната структура на Паленкито не съвпадаше с никой от наличните образци. Ръката не принадлежеше на никого от малкото Паленки, регистрирани в картотеката на федерацията. Тулук все пак попълни формуляра и приложи холоскица на генетичната структура. Това можеше да потрябва за да се идентифицира собственикът на ръката, ако се наложи.
В същото време продължиха с изследването на камшика. Компютърната обработка го определи като: „Волски камшик, копие на тези, съществували на Земята в древни времена.“ Беше изработен от волска кожа, факт, от който на Тулук и неговите помощници вегетарианци им се преобърнаха стомасите. Отначало си бяха помислили, че е синтетичен.
— Отвратителен варваризъм — така нарече камшика един Читър от асистентите на Тулук. Всички се съгласиха с него, дори едно Пан Спечи, за което периодичното завръщане към консумация на месо беше необходима за оцеляването му в инкубационния период.