Нещо отново експлоадира в главата му.
Маккай потъна в кошмарна забрава. Последната му съзнателна мисъл беше за монитора, монтиран в черепа му. Ако го убиеха, някъде един таприсиот щеше да вдигне тревога и да предаде последният рапорт на някой си Йори Х.Маккай.
Голяма утеха, не ще и дума! — отвърна тъмнината.
Питаш ме, кое е оръдието, с което те държа в подчинение? Ти ми го даваш всеки път, когато си отвориш устата.
Има луна, осъзна Маккай. Това светещо нещо точно срещу него трябва да е луна. Разбра, че от известно време насам е гледал именно нея, без напълно да осъзнава факта. Луната бе изплувала от тъмнината, над грубите контури на примитивните покриви.
Значи все още бе в селото.
Луната висеше над него, невероятно близка.
Лявата половина на главата му започна болезнено да пулсира. Започна да осмисля информацията, която му изпращаха наранените му възприятия. Разбра, че лежи по гръб. Китките и глезените му бяха здраво завързани. Лицето му гледаше към небето.
Може пък да беше в друго село.
Опита здравината на въжетата, но не успя да ги разхлаби.
Позата му бе твърде непристойна — проснат по гръб с разкрачени крака и разперени ръце.
Известно време наблюдава движението на странни съзвездия на видимата част от небосклона. Къде ли се намираше това място?
Някъде от лявата му страна проблясна огън. Припламна и отново утихна в оранжево тление. Маккай се опита да извърне глава натам, но острата болка, прерязала черепа му го скова.
Изстена.
Някъде в тъмнината измуча животно. Мученето бе последвано от гръмогласен дрезгав рев. Последва тишина. После нов рев я наруши. Звуците отекваха в тъмнината и й придаваха нови измерения. Маккай чу приближаващи се стъпки.
— Мисля, че го чух да стене — каза мъжки глас.
Мъжът говореше стандартен Галакс, забеляза Маккай. Две сенки излязоха от тъмнината и се надвесиха над него.
— Мислиш ли, че е буден? — Гласът беше женски, променен от използвания модулатор.
— Диша като че ли е буден — отвърна мъжът.
— Кой е там? — изхриптя Маккай.
Собственият му глас болезнено отекна в черепа му.
— Добре е, че хората ти знаят да се подчиняват на заповеди — каза мъжът. — Представи си само, какво можеше да стане, ако го бяхме изтървали да се размотава наоколо!
— Как попадна тук, Маккай? — попита жената.
— Пеша — изръмжа Маккай. — Ти ли си това, Абнет?
— Дошъл пеша! — изсумтя мъжът. Маккаи се зачуди що за глас беше това. Имаше някаква съскаща враждебна нотка в него. На човек ли принадлежеше или на хуманоид? От всички разумни само Пан Спечите приличаха толкова много на хора, защото придаваха на плътта си формата на човешкото тяло.
— Ако не ме освободите незабавно — каза Маккай — не отговарям за последствията.
— Ще отговаряш и още как — отвърна мъжът. В гласа му имаше насмешлива нотка.
— Трябва да разберем как се е добрал до тук — каза жената.
— Какво значение има това?
— Може да има огромно значение. Ами ако Фани Мае нарушава договора?
— Това е невъзможно! — изръмжа мъжът.
— Няма невъзможни неща. Той не може да е дошъл до тук без помощта на Кейлбан.
— Може би има и друг Кейлбан.
— Фани Мае казва, че няма.
— Мисля, че трябва да премахнем този натрапник веднага — каза мъжът.
— Ами ако той има вграден монитор? — попита тя.
— Фани Мае каза, че никой Таприсиот не може да открие това място!
— Но Маккай е тук!
— И вече проведох един междупространствен разговор след пристигането си — каза Маккай. Никой Таприсиот не може да открие това място? Замисли се. На какво ли се дължеше тази негова увереност?
— Те няма да имат достатъчно време, за да ни открият или да направят каквото и да било — каза мъжът. — Настоявам, че трябва да го премахнем.
— Това няма да е много умен ход — каза Маккай.
— Я виж ти, кой ми говори за ум — сряза го мъжът.
Маккай напрегна погледа си, за да различи чертите на лицата им, но те си оставаха безизразни тъмни сенки. Какво не му се нравеше в гласа на мъжа? Модулаторът променяше гласът на жената, но защо ли й беше да се тревожи за такива неща?
— Имам вграден пожизнен монитор — каза Маккай.
— Колкото по-бързо, толкова по-добре — рече мъжът.
— До гуша ми дойде от всичко това — каза жената.
— Ако ме убиете, мониторът веднага ще започне да предава — каза Маккай. — Таприсиотите ще скенират цялата околност и ще идентифицират всички, които се намират близо до мен. Дори и да не могат да открият къде сте, ще знаят кои сте.