— Ау, направо тръпки ме побиха от страх — подигра го мъжът.
— Трябва да открием как е дошъл до тук — каза жената.
— Какво значение има това?
— Стига с тоя тъп въпрос!
— Да приемем, че Кейлбанът е нарушил договора.
— Или пък е намерила някаква вратичка в договора, за която ние не знаем.
— Ще я запушим тая вратичка!
— Не знам дали ще можем. Понякога се чудя доколко наистина се разбираме с нея. Какво са свръзките?
— Абнет, защо си сложила този модулатор? — попита Маккай.
— Защо ме наричаш Абнет? — отвърна му тя с въпрос.
— Можеш да промениш гласа си, но не можеш да прикриеш нито извратената си същност, нито мръсишкия си начин на действие.
— Фани Мае ли те изпрати тук? — премина в настъпление тя.
— Доколкото чух, някой каза, че това е невъзможно — контрира я Маккай.
— Бре какъв си храбрец! — изсъска тя.
— Това ще му остане като утеха!
— Не мисля, че Кейлбанът може да е нарушил договорът ни — каза жената. — Помниш ли защитната клауза? По-вероятно е да го е изпратила тук, за да се отърве от него.
— Ами хайде тогава да се отървем от него.
— Не това имах пред вид!
— Много добре знаеш, че трябва да го направим!
— Ще го накараш да страда, а аз не мога да понеса това! — изврещя жената.
— Тогава се махай и остави на мен да свърша тази работа.
— Не мога да понеса дори мисълта, че той ще страда! Не разбираш ли?
— Той няма да страда.
— Откъде си толкова сигурен?
Това със сигурност е Абнет, помисли си Маккай, като си спомни за терапията, на която я бяха подложили. Бяха й настроили така мозъка, че да не може да понася страданието на другите. Но кой ли е другият?
— Главата ужасно ме боли — каза Маккай. — Знаеш ли това, Абнет? Знаеш ли, че твоите хора направо ми изтръгнаха мозъка от главата?
— Не знаех, че си имал и мозък? — изсумтя мъжът.
— Трябва да го заведем при доктор — каза тя.
— Не говори глупости! — сряза я мъжът.
— Но нали го чу. Главата го боли.
— Млис, престани веднага!
— Защо спомена името ми? — изсъска тя.
— Какво значение има това? Той вече те беше познал.
— Ами ако избяга?
— Да избяга оттук?!?
— Но той дойде тук, нали?
— За което само можем да му благодарим!
— Той страда — каза тя.
— Той лъже!
— Не, страда. Мога да усетя това.
— И какво ще стане ако го заведем при доктор, Млис? — попита мъжът. — Какво ще стане, ако направим това и той избяга? Агентите на БюСаб понякога са доста изобретателни, нали знаеш това.
Тишина.
— Няма друг начин да се измъкнем — каза мъжът. — Фани Мае го изпрати при нас и ние трябва да го убием.
— Направо ще ме подлудиш! — изписка тя.
— Той няма да страда — каза мъжът.
Тишина.
— Обещавам ти — додаде той.
— Обещаваш?
— Нали ти казах, че обещавам?
— Тръгвам си — каза тя. — Не искам да знам какво ще стане с него. Не искам никога вече да споменаваш името му, Чео. Разбра ли?
— Да, скъпа, разбрах.
— Сега си тръгвам — каза тя.
— Той ще ме накълца на ситни парченца — каза Маккай — и аз ще крещя от болка през цялото време.
— Накарай го да млъкне! — изписка тя.
— Ела да си ходим, скъпа — каза мъжът. Обви с ръка раменете й. — Хайде да си вървим.
В отчаянието си Макай изкрещя:
— Абнет! Той ще ми причини непоносима болка. И ти знаеш това.
Тя започна да ридае, докато мъжът я отвеждаше.
— Моля те… моля те… — хлипаше.
Плачът й постепено заглъхна в нощта.
Фурунео, помислиси Маккай, какво се туткаш. Накарай онзи Кейлбан да се размърда. Искам веднага да се махна оттук. Веднага!
Напъна с всички сили въжетата. Те се врязаха още по-силно в китките му. Колчетата не помръднаха изобщо.
— Хайде, моля те, Фани Мае! — прошепна Маккай. — Не си ме изпратила тук за да умра. Нали каза, че ме обичаш.
Точно, защото ми говориш, затова и не ти вярвам.
След няколко безрезултатни часа, посветени на въпроси, контравъпроси и безполезни отговори, Фурунео извика вътре един щурмовак да поеме дежурството в хидробола и излезе навън. По негова молба Фани Мае отвори един изход и го пусна да слезе на вулканичния шелф и да поеме глъдка свеж въздух. Навън бе доста студено, особено след неописуемата жега в хидробола. Вятърът бе утихнал с наближаването на нощта, нещо обичайно тук на Кордиалити. Вълните все още се разбиваха в предния пояс от скали и заливаха шелфа, но настъпваше времето на отлива и те губеха силата си.
Свръзки, помисли си с горчивина Фурунео. Тя каза, че това не са някакви форми на свързване. Тогава какво са? Не си спомняше някога да се е чувствал толкова безсилен и това го дразнеше.