— Това, което се простира от едно до осем — беше казал Кейлбанът — това е свръзка. Правилна ли е употребата на глагола съм?
— Ъ?
— Глагол за идентификация — каза Кейлбанът. — Непознат ли ти е този термин?
— Не, не! Какво искаше да кажеш с това от едно до осем?
— Рушаща свръзките субстанция — каза Кейлбанът.
— Искаш да кажеш като разтворител?
— Преди разтворител.
— Какво общо, по дяволите, може да има преди с разтворителите?
— Вероятно по-вътрешен, отколкото разтворител — каза Кейлбанът.
— Това е лудост — поклати глава Фурунео.
После попита:
— Вътрешен?
— Освободен от свръзки — каза Кейлбанът.
— Пак сме там, откъдето започнахме — изстена Фурунео. — Какво са свръзките?
— Изходи, които не се съдържат и са помежду — каза Кейлбанът.
— Между какво? — извика Фурунео.
— Между едно и осем.
— Ооо, не!
— Също между едно и х — каза Кейлбанът.
Както и Маккай преди него, Фурунео зарови лице в дланите си.
— Какво има между едно и осем, освен две, три, четири, пет, шест и седем?
— Безкрайност — отвърна Кейлбанът. — Отворена система. Нищо съдържа всичко. Всичко съдържа нищо.
— Знаеш ли какво си мисля? — попита Фурунео.
— Аз не чета мисли — отвърна Кейлбанът.
— Мисля, че ти просто си играеш с нас — каза Фурунео. — Ето това мисля.
— Свръзките принуждават — каза Кейлбанът. — Това разширява ли разбирането?
— Принуждават… принуда?
— Произволно движение — каза Кейлбанът.
— Произволно какво?
— Това, което остава стационарно. Когато всичко друго се движи — каза Кейлбанът. — Това е свръзка. Понятието безкрайност се изпразва без свръзка.
— Хоооохееее! — издиша Фурунео.
В тази точка от разговора, той поиска да излезе навън за кратка почивка.
Фурунео не можа да напредне и по въпроса защо Кейлбанът поддържа толкова висока температура в хидробола.
— Последствие от скоростта — отвърна Кейлбанът. Помолен да уточни, той го замени с: — Бързина на приближаването. — И накрая с: — Може би понятието генерация на движението е най-близко.
— Нещо като триене? — подсказа Фурунео.
— Вероятно, небалансирани взаимоотношения между измеренията е приблизително най-близко — беше отговорът.
Припомняйки си с раздразнение тази размяна на безсмислени реплики, Фурунео духна в шепите си, за да ги стопли. Слънцето бе залязло. Леденият вятър смени посоката си и задуха откъм стръмния бряг към морето.
Или ще умра от измръзване, или ще се изпека, помисли си той. Къде, по дяволите беше Маккай?
В този момент Тулук се свърза с него чрез един от Таприсиотите в Бюрото. Фурунео тъкмо търсеше къде да се настани на завет зад хидробола, когато почувства припламването в малкия си мозък. Пусна долу крака си, който тъкмо беше вдигнал за да прескочи една локва. Стъпи право в ледената вода и изгуби всичките си възприятия. Съзнанието му изключи и се сля с разговора.
— Тук е Тулук от лабораторията — каза онзи. — Извинявам се за безпокойството и така нататък.
— Мисля, че току-що ме накара да стъпя в една локва с ледено студена вода — каза Фурунео.
— Е, тогава сега ще ти излея още една кофа студена вода. Трябва да накараш това приятелче Кейлбанът да прибере Маккай след шест часа, считано от преди четири часа и петдесет и една минути. Настрой си часовника.
— Стандартно часоброене?
— Разбира се, че стандартно!
— Къде е той?
— И той не знае. Там където го е изпратил Кейлбанът. Имаш ли някаква представа как го е направил?
— Използвал е свръзките — отвърна Фурунео.
— Така ли? И какви са тия свръзки?
— Когато открия, ти ще си първият, който ще научи.
— Звучи ми като някаква несъвместимост между времената, Фурунео.
— Може и така да е. Добре де, хайде дай ми възможност да си извадя крака от водата. Вероятно вече е замръзнал.
— Нагласи ли си точният час, когато трябва да върнеш Маккай?
— Да! И се надявам да не прати и него у дома.
— Това пък какво ще рече? — Фурунео му обясни. — Звучи доста смущаващо.
— Радвам се, че забеляза това. За момент си помислих, че не се отнасяш към проблема с нужната сериозност.
За Рийвите сериозното отношение и откровенноста бяха почти толкова основни понятия, колкото и за Таприсиотите, но Тулук вече достатъчно дълго време бе работил сред хора, за да не може да разбере насмешката.
— Е, — каза той — всеки си е башка луд.
Това беше стара Рийвска поговорка, но на Фурунео тя му прозвуча толкова подобно на нещо, което бе казал Кейлбанът, че усети моментен прилив гняв, усилен от яростина. Почувства как личността му започна да се изплъзва от него. С огромно усилие си наложи да си възвърне душевното равновесие.